Искате да изкачите високи върхове или да побродите из горите - у нас или в чужбина, трябва да знаете правилата за ориентиране и поведение в планината. Първата и най-важна стъпка от едно пътуване е подготовката. Да се подготвим!  
​В планината има два начина, по които можете да се ориентирате за посоката. Единият е, като се научите да разчитате маркировката и да следвате вече набелязаните планински маршрути. Има два вида маркировка – лятна и зимна.
Лятната обикновено се поставя на дървета, камъни, скали. Тя се състои от две успоредни бели ивици, между които се поставя жълта, синя, червена или зелена ивица, показваща точно определен маршрут. Добре е в началото на пътя да проверите коя по цвят линия се отнася за вашия маршрут и да следвате знаците и прокараните пътеки. Освен тези линии, има и знаци с цифри и букви, показващи времето и разстоянието до мястото, където отивате.
Зимната маркировка се ползва не само през зимата, но и през други сезони, когато има мъгла, дъжд или сняг, както и нощем, когато другите знаци не се различават. Планинските спасители съветват, ако не познавате добре пътя, да следвате зимната маркировка, независимо от сезона, защото тя е по-сигурна. Какво представлява тя? Зимната маркировка обикновено се поставя на железни или дървени стълбчета, боядисани в жълто и черно. Срещат се и каменни пирамидки. Цветовете и ивиците са същите, като на лятната маркировка.
Знаците за маркировка са три вида: указателни (цветни линии между две бели), предупредителни (надписани с думи табели в жълто и черно,които се поставят,за да предупредят за препятствия по пътя) и забранителни (отново в жълто и черно, с надпис,обясняващ защо не трябва да се минава по този път). Има и други знаци за ориентиране – стрелки, указващи посока или място за набавяне на вода; схеми, на които са отбелязани маршрутите до близките хижи или природни забележителности и др.

​Знаците улесняват придвижването ни в планината, ориентират ни за време и разстояние до дадено място и ни помагат да не се изгубим.
Да, но ако попаднем на място, където няма табели, далеч от начертаните планински маршрути, и освен това, поради някаква причина, не носим в себе си нито карта, нито компас, какво да правим? Не ни остава нищо друго, освен да се ориентираме по знаците, които природата е оставила, ако разбира се умеем да ги четем. Ето някои от тях:
1. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад.
2. По-голямата част от листата в короните на дърветата са от южната страна,защото е по-слънчева.
3. Мъхът по дърветата и скалите сочи север, защото там, в стволовете на дърветата и по подветрената част на скалите, се задържа влага.
4. Пръстените на повалените дървета са по-широки откъм северната част, по-тесни на юг.

5. Нощем можете да се ориентирате по звездите:
А) Съзвездието Орион изгрява винаги на изток и залязва на запад.
Б) Полярната звезда сочи винаги север. Ще я откриете между съзвездията Малка мечка и Касиопея.
В) Ако Луната изгрее преди залез слънце, осветената ѝ част сочи запад, а ако изгрее след залез слънце – сочи изток.
Г) Можете да наблюдавате движението на една определена звезда по свой избор в продължение на 15 мин. Ако звездата изгрява, т.е. се изкачва, това означава,че гледате на изток, а ако залязва, т.е. слиза, значи гледате на запад. Ако прави кръг надясно – гледате на юг, а ако завива наляво – гледате на север.
6. Можете да се ориентирате и по часовник със стрелки. Насочвате стрелката за часовете към Слънцето. Посока юг се намира по средата между нея и стрелката за 12 ч.
7. Добре е да носите със себе си винаги фенер и свирка, за да сигнализирате къде се намирате в търсене на помощ.
8. Огледалото, насочено към Слънцето, също се забелязва отдалеч. С негова помощ можете да си запалите и огън. Само внимавайте да не подпалите тревата или дърветата и да предизвикате горски пожар с непредвидими последици!
9. Оставяйте знаци по пътя си, за да информирате други хора за посоката, в която се движите.
10. Добре е предварително да запомните особеностите на мястото, на което сте си устроили лагер. Така се увеличава шанса ви да попаднете на познато място.
11. Добре е при придвижване в непознат район вие самите да запомните отличителните особености на пътя, интересни места, дървета, гледки, растения или други природни ориентири. Може дори да си направите простичка схема на лист или парче паднала дървесна кора, като чертаете посоката на движение, завоите, които правите, отличителните знаци при смяна на посоката. Така лесно ще намерите обратния път.
Най-важното условие да се справете с подобна ситуация, е да запазите спокойствие, да обмислите внимателно какво предприемате и да не се заседявате дълго на едно място, защото в планината бързо се стъмва и лесно се губи ориентир. Ако видите, че вече мръква, тогава потърсете удобен заслон за нощуване и храна – горски плодове или ядливи гъби, ако ги познавате (ако не сте сигурни – не ги пипайте, по-добре гладни, отколкото натровени). Ако няма наоколо вода, сутрешната роса по тревата, дърветата и храстите е добра за утоляване на  жаждата.
Най-добрият ориентир в подобна ситуация е вашата собствена интуиция, вътрешното ви чувство какво точно да предприемете, за да намерите спасителен изход. Всичко зависи от вас: от способността ви да се концентрирате, да наблюдавате, да съобразявате и преценявате всички възможности.
Колкото повече знаете, толкова по-добре ще се справите!

Ние, хората, обичаме предизвикателствата. Толкова е вълнуващо да покоряваш върхове, да се спускаш по планинските бързеи или да се катериш по скалите, да проникваш и в най-дълбоките и недостъпни пещери. Да, но задоволявайки желанието и потребността си да изпитаме нещо вълнуващо и романтично, често забравяме да бъдем внимателни и наблюдателни, за да не пострадаме поради непредпазливост или прекалена самоувереност. Ориентирането сред природата е важна част от умението ни да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят. Затова хората са измислили и поставили знаци, по които да вървим и с които да се съобразяваме, когато тръгнем на път. Има писани и неписани правила, които е добре да спазваме,ако искаме да се радваме на природата и да бъдем здрави. Ако искаме да направим излет в планината или да отидем на екскурзия, предварителната подготовка е първата ни задача. От нея зависи успеха и удоволствието от пътуването. Ето някои важни неща, които трябва да направим преди да тръгнем:
1. Да проверим прогнозата за времето и да се съобразим,ако се очакват мъгли, вятър, сняг или дори лавина.
2. Да подберем облекло, подходящо за сезона и удобно за движение и носене в планината.
3. Да предупредим приятели, роднини, хора от хижата или хотела за това къде отиваме и да оставим маршрут или описание на пътя, по който ще вървим и мястото, до което възнамеряваме да стигнем.
4. Да оставим телефони за връзка – своя собствен, както и на най-близките си приятели или роднини.
5. Да имаме предвид, че замръкването на открито в планината е опасно и да планираме места за нощуване на закрито.
6. Внимателно да подбираме хората, с които ще ходим в планината. Те трябва да са със същите физически възможности като нас, за да не избързват или да не ни бавят по пътя. Важно е също така  да им имаме доверие, защото това са хората, с които ще общуваме и на които ще разчитаме, докато сме далеч от дома.
7. Да съберем достатъчна информация, т.е. да проучим с подробности какъв е пътят, който ще изминем: дали има опасни места и да си набележим по възможност повече от един път за изкачване и слизане от планината.
8. Да не носим прекалено тежък багаж, защото той ще затруднява придвижването ни.
9. Да вземем практични, удобни и достатъчно по количество, но не излишни дрехи, както и достатъчно питателна, но не излишна храна. Препоръчва се носенето на ядки, шоколад и бисквити или сухари (защото съдържат много калории), както и удобен, нечуплив, добре затварящ се съд за прясна вода.
10. Изключително важно е да носим лекарства и превързочни материали за всеки случай,тъмни очила и защитни кремове срещу слънчево изгаряне.
11. Да тръгваме на път само ако сме здрави.
12. Да се движим в умерен ход, без да разкъсваме групата, за да не се изгубим в планината. Никога да не се движим сами по непознати или неизучени места.
13. Да не допускаме страх и паника в случай на опасност. Да се вслушваме в разумните съвети на водача на групата. Водач на групата се определя преди тръгването.
14. Да не спираме при умора. Може да намалим темпото, т.е. да вървим по-бавно, но да не сядаме на земята, за да не получим мускулна треска, схващане или премръзване.
15. Ако се измокрим, веднага да се преобуем или преоблечем. Ако разберем, че сме загубили чувствителност на част от тялото си, да я разтрием със суха дреха. Да се пазим от ухапване от насекоми или влечуги, както и да не предприемаме рисковани, необезопасени изкачвания или спускания, за да  не получим навяхване или счупване. При опасност или сериозно нараняване веднага да потърсим помощ от Планинската спасителна служба. За целта е добре да поддържаме радиовръзка, защото високо в планината се губят телефонните връзки и често сме извън обхват.

Една бордова игра за развлечение:

Нашата природа е красива, интересна и разнообразна. Затова толкова обичаме да излизаме сред природата,  да се любуваме на вълнуващи гледки и  да си отпочиваме, заслушани в песента на птиците или ромона на планинските ручеи или морския прибой. Имаме високи планини, обширни долини, пълноводни реки и езера, гостоприемно море с дълги пясъчни брегове, гъсти гори и дълбоки, причудливи пещери.
За да можем, обаче,  да се радваме на невероятния контакт с природата, трябва да се научим да разчитаме нейните знаци, да споделяме своите впечатления и опит, да си изработваме и спазваме правила за добри, хармонични взаимоотношения с нея.

​В природата всичко съществува и се движи по неписани, но строги и важни правила и те са валидни за всички живи същества. Първото и най-важно правило гласи: "Не вреди!" Това означава, че където и да ходим, каквото и да правим, както и да се чувстваме, сме длъжни да пазим и уважаваме природата и всички нейни проявления. Всичко около нас е изпълнено с живот, има свое предназначение и право на съществуване, защото всичко в природата е свързано – от най-дребното камъче до най-високото дърво, от малката буболечка до най-хищната граблива птица. Всички ние сме обитатели на една жива, движеща се, изпълнена с енергия и смисъл планета, населена с невероятен, интересен и красив живот.

Второто правило гласи: "Прави това, което умееш най-добре", с други думи това, за което си създаден. Какво е предназначението на всяко живо същество на планетата? Какво представляват  природните явления и защо ги има? Това научаваме, като съжителстваме и се учим да бъдем в равновесие, в хармония, в мир с нещата около себе си. Учим се да ценим всичко, което имаме, както и да разкриваме своите собствени способности. Това е заложено в природата ни. Ние, човешките същества, сме надарени с невероятни способности и изключителни таланти. Имаме жив, интересен ум, красиви, хармонични тела, красиви и чисти сърца, буден и неуморен дух и всичко това е част от нашата природа – човешката. В природата на животните, растенията и минералите има заложени толкова вълнуващи и невероятни качества и потенциал, за които ние дори не подозираме. Нашата собствена планета все още крие тайни и  неразгадани мистерии. Но въпреки че не я познаваме добре, тя продължава гостоприемно да прави това, което умее най- добре – да ни приютява в това огромно, безкрайно пространство, което наричаме Вселена.

Третото правило гласи: ”Бъди в хармония (мир) със себе си и се развивай!” Какво ли означава това? Може би, че ние, хората, трябва да живеем един добър, красив и чист живот, в който да намерим своето място, да открием смисъла на съществуването си, като действаме, мислим, фантазираме, изобретяваме, творим, защото ние можем да правим това добре. А когато всичко върви добре, ние се изпълваме с радост, чувстваме се щастливи и пълноценни същества,   живеем  в мир и хармония със себе си и с другите. Водим един смислен и вълнуващ живот на тази красива, предизвикателна и многолика планета. Ние, хората, сме значима, пълноправна и незаменима част от природата. Ние сме деца на природата.                 

​Гледана от космоса, третата планета от Слънчевата система е красива, синя сфера. Ако се вгледате внимателно, ще различите вода и суша. Водата – това са огромните океани, опасващи Земята – Тихия океан, Индийския океан, Атлантическия океан, Северния ледовит океан. Сушата е разделена на континенти с различна големина и форма, някои от които са свързани помежду си: Европа и Азия, Северна и Южна Америка, Африка, Австралия, Антарктида. Има и много разпръснати острови в Тихия океан, които групираме и наричаме с едно име – Океания. Всеки континент, всяко късче земя има свое лице, свой облик. 

​Арктика е най–северната област на Земята, разположена около Северния полюс. Там зимата е дълга и студена, а полярната нощ сякаш никога не свършва. Всичко е сковано от лед. Арктическото лято трае само два месеца, но благодарение на дългия ден, успяват да се развият някои растения. Това е царството на белите мечки, на  гърбатите китове и косатките, на моржовете и тюлените, на полярния заек и полярната лисица, както и на полярната рибарка и северните елени. А колко красиво е Северното сияние!

​В долната част на земното кълбо се намира Антарктида – един огромен, леден континент. В центъра му е Южния полюс – най-студеното място на Земята. Огромни ледени планини, замръзнали океани, свличащи се ледени блокове. Духа смразяващ вятър. Тук няма растения, но има интересни животни – пингвините, които живеят само тук, на огромни колонии. ”Походът на императорите” – така наричат движението на многочислените групи кралски пингвини. Тук живеят  леопардовия тюлен и морските слонове, летят буревестници. Тук, в морските дълбини можете да срещнете и  най-голямото животно на планетата – синия кит. Тук плуват и гърбати китове, поглъщащи тонове риба в разтворените си гигантски усти.

​А сега да отидем на запад – към двете Америки – Северна и Южна. Двата континента по природа много се различават помежду си. Времето от северния до южния край е различно и това е причината да съществува такова богато разнообразие от дървета, треви, цветя. Животните, обитаващи тези огромни земи са многочислени и изключително интересни. 

​В Северна Америка ще срещнете мечката гризли. Всъщност, по-добре да не я срещате - огромна е. Тя е великанът сред мечките – цели 300 килограма. Храни мечетата си със сьомга в плитчините на пълноводните планински реки. Тук има много национални паркове и природни резервати, в които животни и растения се развиват в естествената си среда. Тук броди червения рис, росомахата, вълците. Тук бобрите строят подводните си домове, тук, в прерията, препускат красивите мустанги, тук се разхождат пумата и бизоните. Тук живеят енотът и морската видра, гърмящата змия и бялата акула, единственият отровен гущер в света и скункса, великолепните делфини и белоглавият орел. 

Да тръгнем на юг – към Южна Америка. Там се намира най–голямата планинска верига в света – Андите. Равнините на тази земя се наричат пампаси. Там лети кондорът, пасат ламите, гигантският мравояд ближе термити с лепкавия си език. Тук броди едно странно животно – броненосецът, както и красивият гривест вълк, очилатата мечка и чинчилата. По поречието на р.Амазонка се простира джунглата, обитавана от милиони насекоми, странни маймуни, красиви пеперуди, пъстропери бъбриви папагали. Тук живее и най–бавното животно в света – ленивецът, както и тапирът, туканът, ягуарът и анакондата, червеният ибис и най–големият гризач в света – капибарата. Тук скачат и вдигат врява тропически жаби, а във водите на реката дебнат кръвожадните пирани. Тук цъфтят и ухаят орхидеи, дърветата са оплетени в гъсти лиани, а между листата им се крият причудливи влечуги. Край бреговете на Южна Америка, в Тихия океан, се намират островите Галапагос. Това са вулканични скали, обитавани от най–интересните животни, които не се срещат никъде другаде по света – единствените морски гущери – игуаните, гигантската костенурка, малките галапагоски пингвини и лакомите рибояди със сини крака.

​Ще попитате: ”А ние къде живеем?”. Да, без съмнение вече знаете отговора: в Европа. Тук всичко ви е познато: сезоните, дърветата, красивите горски поляни, осеяни с цветя. Навсякъде изобилства от живот: елени, сърни, глигани, вълци, мечки, лисици, язовци и лалугери, таралежи и катерички, бухали и сови, щъркели и лястовици, славеи и чучулиги, кълвачи и синигери. По планинските върхове скачат диви кози, рее се скален орел, любопитни  мармоти се озъртат и цвърчат, по крайбрежието пищят гларуси и чайки, а моретата гъмжат от риба...

​По на север е величествената Азия – най–големият континент на Земята. Тук са безкрайните степи – най–големите равнини на планетата. Тук, на север, броди сибирският тигър – най–големият представител на семейство котки, както и лосове, бели мечки, вълци и северни елени. Ята жерави прелитат и огласят въздуха. Тук, в Азия, тичат късогривести коне. В пустинята се носят на кервани двугърби камили, а високо в планините – тибетски якове. Тук са Хималаите с най–високия връх в света – Еверест. Тук отвисоко гледа снежния леопард, а в горите – в подножието на Хималаите – живее черната мечка. Да, сигурно ще си помислите, че е мечка, но голямата панда всъщност е от семейството на енота. Храни се само с бамбук, затова може да живее единствено в бамбуковите гори. А едни хитри маймунки с часове киснат в горещите планински   вулканични извори. Наричат се макак. На японските острови може да откриете и красотата на цветята. Как да не се възхитите на цъфтящите  хризантеми или на невероятните азалии. Тук може да се порадвате на красотата на цъфналата вишна (сакура) или на яркия клен.         

Красиви цветя има и на север. В тундрата – най–северните части на Северна Америка, Европа и Азия, расте полярен мъх, памукова трева, боровинки в ярки цветове, както и най–малкото дръвче на света – върбата джудже. Земята, макар и за кратко, сякаш грейва в багрите на красиви и интересни нискостеблени растения, които я покриват като с пъстроцветно одеяло.
На юг, в южните райони на Азия, ще видите безкрайно многообразие от магнолии и бегонии. Тук е родината на прасковата и нашия дрян, на смокинята и мангото, на индийското орехче и чимшира. Тук ще срещнете копринено и сандалово дърво, а също и кокосова палма. Тук паунът пери като ветрило своята великолепна опашка, слонът се къпе с хобот, кобрата очиларка „свири” заплашително, готова за смъртоносна захапка. Тук живеят едногърбите камили и еднорогия носорог.

​Още по на юг, в Африка, се редуват пустини, савани и тропически гори. Има големи реки, блата и огромни езера. Тук дебнат крокодили по реката Нил. Любопитно надничат и клюкарчетата на пустинята – сурикатите. Прелита на ята розово фламинго край големите африкански езера. Тук се въргаля в калните локви хипопотамът, по клоните на дърветата подскача котешкият лемур, източва дълга шия жирафът, разхожда раираната си дреха зебрата, величествено броди царят на животните – лъвът, спотайва се леопардът или набира скорост най–големият спринтьор сред животните – гепардът. Тук, в пустинята, дебне изпод камъните черният скорпион и бавно, с навита на охлюв опашка, върти очи във всички посоки хамелеонът. Този опасен за насекомите хищник мени цвета си не само според мястото, откъдето минава, но и според настроението си. Интересно,нали? Горилите и шимпанзетата също са животни на настроението. А, един сърдит щраус – най–голямата птица на света. Тича бързо, напада и раздава ритници. А също и кълве. Какво интересно лисиче – мъничко, с дълги уши – това е фенек, дребен роднина на лисицата. Да продължим пътуването...

​Да видим какво ще открием още по на юг, в Австралия и Океания. Австралия, Нова Гвинея, Нова Зеландия и множеството острови в Тихия океан също са населени с интересни обитатели: в тропическите гори ще срещнете коалата и торбестата катеричка, в равнините ще видите как подскача кенгуруто, в реките се гмурка птицечовката, а като погледнете към Големия бариерен риф, който опасва Австралия от изток, ще ахнете от възхищение. В топлите тихоокеански води милиарди дребни животинки са построили варовиковите си домове, образувайки коралови рифове с невероятни форми и цветове. Тук живеят най–пъстрите и красиви морски обитатели – фантастични морски риби, анемони, морски звезди, морски кончета – свят като в приказките.

​Да, нашият свят е невероятен. А какви интересни скални и пясъчни образувания може да видите. Като например Големия каньон в Северна Америка. 

А ето го и скрития в причудливите  пясъчни канали град Петра. Тук играта на светлината придава на мястото неземна тайнственост... Да го посетим! 

Разбира се, ние също имаме своите възхитителни творения на природата: красиви варовикови  пирамиди и гъби, великолепни пещерни образувания на Магурата и Съева дупка...

Целият Балкански полуостров, на който се намира и нашата Родина - България, е изключително красив - с прекрасна природа, променяща се с багрите на четирите сезона, издигаща се с високите си планински върхове, спускаща се с бързеите на реките, дишаща свежест с белите дробове на величествените си гори...

​Свят, пълен с красота и изненади. Накъдето и да простреш поглед – на изток или на запад, на север или на юг. И всичко това – на нашата планета – планетата Земя.

Всички ние, които живеем на планетата Земя, се радваме на нейната невидима защита и грижа. Тънкият невидим въздушен  слой, наречен атмосфера, в който ние се движим, всъщност е съставен от газове. Благодарение на земната гравитация, ние и нашата атмосфера оставаме прилепнали към повърхността на планетата.

Научете повече за атмосферните слоеве...

Ако се опитате да определите какъв е на цвят въздухът, може би ще го наречете син или сив. Освен това можете да го помиришете, защото неговото движение разнася миризми, които се отделят от различни обекти. Вие усещате уханието на розата или... заплахата на скункса. Можете да пуснете балон в небето, защото въздухът е лек и се издига или пък увисва като мъгла, която всъщност е студен въздух, наситен с малки водни капчици... Чувате ли как свисти вятърът? Знаете ли какво става? Топлият и студеният въздух си сменят местата и ...се появява вятър. Когато земята се затопли от слънцето, тя загрява и въздуха над нея. Той олеква, издига се, а на негово място идва друг, по–тежък и по–студен. Движението на въздуха е вятърът, който усещате. Когато въздухът се издигне много нависоко, отново изстива, натежава и се спуска надолу. Това повторение се нарича цикъл. Циклите се повтарят непрекъснато, последователно и ритмично, и в този ритъм се крие равновесието в природата.
Как може да пипнете въздуха? Опитайте!

​Друг цикъл е смяната на годишните времена. Времето зависи от слънчевата топлина, която поражда ветровете. Те се извиват по повърхността на Земята и пренасят топлина, студ, сняг, дъжд, бури. Времето е различно на различни места през различните сезони.

​Още една цикличност ще открием в движението на водата, която заема по–голяма част от повърхността на Земята. Въздухът, който дишаме, е изпълнен с невидими капчици вода. Наричаме това влага. Топлият въздух е по–влажен от студения. Когато въздухът се насити с водни пари и не може да погълне повече, парите се превръщат в малки водни капчици, които образуват облаците. Ветровете променят формата на облаците непрестанно. Различаваме три вида облаци: купести, перести и слоести. Повечето от тях са дъждовни, защото когато водните частици станат твърде тежки, те падат на земята като дъжд. А ако въздухът е студен, замръзват по пътя си и се превръщат в красиви водни кристалчета, които наричаме снежинки. От водни капчици е съставена и росата, и скрежа.

​Понякога над земята надвисват буреносни облаци. От тях се изсипват тонове дъждовни капки, които могат да паднат и под формата на градушка. Обикновено гръмотевичните бури продължават 1–2 часа. После облакът се разкъсва и отминава олекнал.

​Всички са виждали ослепителните светкавици и са чували оглушителния тътен на гръмотевиците, които ги следват. Какво  представляват светкавиците? Те са вид енергия, която наричаме електричество. Електричеството се образува и събира в горната част на облака, след което се изстрелва във вид на огромна разклонена искра, която наричаме светкавица. Енергията на светкавицата загрява въздуха, през който преминава, и го разширява. Образуват се звукови вълни, които наричаме гръмотевици. Тъй като звукът се движи по-бавно от светлината, първо виждаме светкавицата, а после чуваме гръмотевицата.

Когато над земята се развихрят няколко бури едновременно във вид на гигантско колело, тогава казваме, че идва ураган. Ураганният вятър е чудовищен и помита всичко по пътя си. Интересното е, че в центъра на урагана има едно спокойно място, където вятърът е съвсем слаб и дори няма дъжд. Нарича се „око на бурята”.

А след като е валял дъжд и небето се е изчистило от облаци, слънцето се усмихва весело на земята и... се появява дъга със седем вълшебни цвята.

 Откъде ли изниква тя? Всъщност, бялата светлина съдържа всички цветове на дъгата. Щом слънчевите лъчи докоснат миниатюрните водни капчици, които се намират във въздуха, светлината се разлага на 7 цвята – червен, оранжев, жълт, зелен, син, тъмносин и виолетов. Отраженията на светлината в капчиците образуват добре различимите цветни ивици, които наричаме дъга. Тя прилича на многоцветен мост към небето.

​Да слезем по мостчето  на земята. Какво всъщност е Земята? Това е планета с форма, наподобяваща кълбо, в която ако можехме да погледнем отвътре, щяхме да видим, че се състои от три пласта – кора, мантия и ядро. Кората е изградена от няколко гигантски плочи твърда скала, които плават върху стопена, движеща се скална маса или мантия. Ядрото прилича на жълтък на яйце с огромна температура. В действителност, най-точно можем да оприличим планетата си на гигантски сферичен магнит, който непрекъснато се движи и се променя. Движи се около своята невидима ос, леко наклонена на една страна и преминаваща през центъра му, както и около звезда, която го привлича със своя магнетизъм – нашето Слънце. Земята се намира под влиянието на единствената звезда в   нашата Слънчева система, около която обикаля заедно с други, различни по големина и облик планети. Всяка планета се движи в своя орбита или път около Слънцето. Но... да се върнем на Земята и да огледаме нейната видима част: планини, равнини, долини, брегове, острови, океани, морета, реки, ледници, водопади, пустини, вулкани...

А знаете ли какво са вулканите? Там,където земните плочи се разделят или една плоча се вмъква под друга, от недрата на Земята изригва огнена магма, която образува вулканични кратери. Когато такъв вулканичен кратер изригне в океана, може да се образува нова земя. 

След като лавата застине, се появяват растенията, идват животните, заражда се нов живот. Така се случва и след пожар, когато на мястото на изгорелите треви и дървета поникват нови. Чували ли сте за птицата феникс, която се ражда от пепелта – едно истинско вълшебство.

Ние живеем в свят на явления и предмети. Виждаме ги, чуваме звуковете, които издават, чувстваме допира им, опознаваме ги, извършвайки различни действия. Те могат да са в различна позиция спрямо нас – да ни помагат да живеем по-добре или да са опасни за нас, ако не умеем да си служим с тях.
Хората са придобили опит и са натрупали знания за нашия свят, благодарение на желанието и стремежа си да преобразуват този свят, като го направят място, на което да се чувстват като у дома си. В това те влагали много мисъл и чувства. И като се учели да действат  и усвоявали  всичко, което заобикалящия ги свят може да им даде, те всъщност опознавали себе си, своите възможности, способности, таланти. Така в живота си те се опитвали да разберат този свят и да го направят свой.

​И така, ние опознаваме света, като го ориентираме спрямо себе си. Различаваме горе –долу, ляво – дясно, отпред – отзад, вътре – вън. Измерваме обектите по височина, ширина, дължина. Сравняваме всичко със себе си. Разбираме къде е нашето място в този пъстър, увлекателен, загадъчен свят и го подреждаме, възползваме се от възможностите, които той ни предоставя, преобразуваме го. Ние творим нашия свят.

Земната ос
Невидимата ос, около която се върти земното кълбо, всъщност е наклонена на една страна. Благодарение на този наклон имаме различни сезони през годината, а на Северния и Южния полюс се наблюдават полярен ден и полярна нощ.

​Формата на Земята
Земята всъщност не е точно кълбо. Формата на нашата планета се нарича геоид. Земята е огромно скално кълбо, което се върти в пространството около оста си, но това кълбо е сплескано откъм полюсите и повърхността му е релефна. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 км по-голям от този на полюсите.

​Различното време
На различни места на земното кълбо времето е различно. Различни са не само сезоните, но и часовете. Затова са измислени часовите пояси. По едно и също време, в различни точки на Земята, часовниците показват различен час.

​Сезони
Ние сме свикнали с четирите сезона - пролет, лято, есен, зима, но в различните климатични пояси, сезоните са различни. В най–изпъкналата част на земното кълбо – на екватора, където Слънцето грее силно през цялата година, има само два сезона –сух и дъждовен. През сухия сезон много животни изминават дълъг път в търсене на прясна зелена трева и вода, защото тревата съхне, а реките и езерата пресъхват под палещото слънце, а когато отново завали, всичко се съживява. Животните се връщат у дома.

​Биоритъм
Всички живи същества могат да се ориентират във времето и без часовник. Това е възможно,благодарение на вродената им способност да усещат кога какво да правят. Наричаме това  биологичен часовник или биоритъм. Сутрин се събуждаме, през деня знаем кога да работим и кога да почиваме, кога да се храним и кога да спим, след залез слънце. Някои цветя са с толкова точен биологичен часовник, че сутрин разтварят и вечер затварят чашките се точно в определено време. Животните също реагират като по часовник. Има животни, които будуват нощем, а спят денем – това са нощните животни.

​Лунен месец
Знаете ли, че освен слънчев, съществува и лунен месец? Той се състои от 29 дни и половина – времето от едно пълнолуние до друго. Ето как става това. Луната е планета, която обикаля около Земята като неин естествен спътник. Едната страна на Луната винаги е осветена от Слънцето. Луната не излъчва светлина. Това,което наричаме лунна светлина, е отразената от Слънцето светлина, достигаща до Земята. От Земята виждаме единствено осветената  част на Луната. Тя първо намалява, докато съвсем не изчезне, а после нараства, докато не  се покаже цялата на нощното небе. Тогава е пълнолуние. Периодът от време, за който това се случва, наричаме лунен месец. Лунният месец и до днес се използва като мярка за време от някои народи по света.

​Какво измерваме с часовника? Часовете, минутите и секундите. В едно денонощие има 24 часа. За толкова време Земята прави едно пълно завъртане около оста си.
Защо има ден и нощ? Защото докато Земята се върти, едната ѝ половина е обърната към Слънцето, а другата – не. На светлата половина е ден, а на тъмната – нощ. Дните и нощите обикновено не са равни по дължина, с изключение на два дни в годината. Наричаме ги дни на пролетното и есенното равноденствие. Има едно денонощие в годината, когато денят е най–дълъг,  а нощта най-къса, нарича се лятно слънцестоене. Тогава Слънцето най–дълго време огрява тази част от земното кълбо. Има и зимно слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят – най-кратък. Между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене денят нараства и е по–голям от нощта, а между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нощта нараства и е по-голяма от деня.

​Планетата се загрява или охлажда, сменят се сезоните, но часовете в денонощието си остават 24 – времето на една пълно завъртане на Земята около нейната невидима ос. Преди да изобретят часовника, хората са познавали времето по Слънцето. Ставали са с неговия изгрев и са лягали със залеза. Неслучайно едни от най-старите часовници са слънчевите. Лесно е да се направи слънчев часовник. Нуждаем се само от една пръчица и равна повърхност, на която да начертаете кръг, разделен на 12 части. И слънце, разбира се... Има и пясъчни часовници. Според количеството пясък в тях, което изтича на тънка струйка, можем да отмерим точно определено, кратко време – 5 мин., половин час...

​Механичните ръчни и стенни часовници и будилници се състоят от много малки зъбчати колелца, които се движат едновременно в различни посоки, като се срещат и зацепват така, че да отмерват ритмично времето. Този малък зъбчат механизъм се намира под циферблата, на който са отбелязани 12 часа, а между всеки час има направени 5 по-малки деления. Те са ни нужни, за да следим минутите. Както вече знаете, 1 час се състои от 60 минути – едно пълно завъртане на дългата тънка стрелка. Тя се движи по-бързо от късата стрелка за часовете. Най-бързо се движи червената стрелка за секундите. Една минута има 60 секунди, през които тази чевръста стрелка не спира нито за секунда. Всъщност, по нея можете да познаете дали часовникът ви работи, или може би се нуждае от повторно навиване или от нова батерия... В наши дни повечето хора носят електронни часовници – някои с електронен циферблат, други – със стрелки. На часовниците с електронен циферблат електронното време се показва на екранче, с цифри и точки между часовете, минутите и секундите. Тези часовници показват и датата, служат и за будилници. Часовници имаме и на GSM–те си, на компютрите, на домакинските електроуреди за засичане на точно време. Полезно изобретение е часовникът, нали?
А знаете ли как растенията показват времето? Вижте сами...

В природата всичко има своя ритъм и смисъл. Ритъмът на природата ние усещаме по движението на нашата планета. Планетата Земя се върти около Слънцето и около оста си. Като жители на Земята, ние сме нагодили живота си спрямо нейното движение и цикличност. Земята обикаля около оста си за малко повече от 365 дни. Календарът отброява 365 дни. Толкова е дълга една човешка година. Веднъж на всеки 4 години отмерваме по един допълнителен ден. Той се прибавя към месец февруари – най–късия месец в годината. Тогава дните на февруари стават 29. Такава година се нарича високосна. По този начин отмерваме и онази част от времето,която е над 365–те дни. Така получаваме цикъл от 3 обикновени и една високосна година.

​Календарът се състои от 12 месеца: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември. Някои месеци имат по 30, други по 31 дни.

​Топло или студено? Това какво е времето в различни точки на земното кълбо  зависи от положението на Земята спрямо Слънцето. Най–горещо е на екватора – най–изпъкналата част на глобуса. Там Слънцето грее най–силно. Най–студено е на полюсите, защото там слънчевите лъчи преминават така, сякаш облизват земната кора. Там Слънцето грее, но много слабо затопля повърхността на планетата.
Тъй като не навсякъде по Земята температурата е една и съща, хората са разделили годината на сезони: пролет, лято, есен, зима. На някои места по Земята е вечно лято, а на други – вечна зима. В България се радваме на 4 сезона. Всеки сезон се състои от три месеца. Един месец се състои от 4 седмици, а една седмица – от 7 дни: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя. Хората обикновено работят 5 дни в седмицата и си почиват в края ѝ – в дните събота и неделя.
Измерването на календарното време има своята дълга история.

​Така изглеждат днешните календари. Те могат да висят на стената или да се поставят на работното място, за наше удобство. В миналото, обаче, хората са се ориентирали за времето по движението на звездите. Наблюдавали са изгрева на Слънцето и са строили гигантски каменни календари. Следили са и местоположението на най–ярката звезда на небето – Сириус, от съзвездието Голямо куче. По нея египтяните са познавали кога р. Нил ще прелее от бреговете си и ще осигури на хората плодородна година.

​И днес ние сме зависими от времето. Следим движението на въздушните маси. Предсказваме дали ще вали или ще грее слънце, кога и откъде ще духа вятър, дали няма да се разрази буря. Създали сме природния календар, в който отбелязваме промените на времето. Нашите специалисти, метеоролозите, с помощта на компютър и спътникови снимки с голяма точност определят прогнозата за дълги периоди от време напред в бъдещето. По този начин хората могат да планират дейността си или да се предпазят от природни бедствия, знаят  кога да работят и кога да почиват.
Имаме си и празнични календари,в които отбелязваме важни дни от живота си.

Още интересни видеа по темата:

За нас, хората, времето е последователност от случки. Човек се ражда, прохожда, опознава света около себе си, тръгва на училище, учи в университет, работи, създава семейство, остарява, помъдрява, радва се на деца и внуци. Всичко това се случва в един човешки живот.

​Като наблюдаваме света около себе си ние откриваме, че в природата всичко се случва в определена последователност, има своя продължителност и се случва периодично (циклично). За да измерим времето, ние го делим на равни интервали (години, месеци, седмици, дни, часове, минути, секунди...

​Календарът е измислен от хората, за да показва и измерва годините, месеците, седмиците и дните. Има различни календари: природен, който показва какво е времето според сезоните (пролет, лято, есен, зима), както и метеорологично – слънчево, облачно,  дъждовно или мъгливо, астрономически – по дати: една година има 365 (366 във високосна година) дни, 12 месеца, 4(5) седмици, 31, 30 или 28 (29 във високосна година има м. февруари) дни в месеца, 7 дни в седмицата.

​С часовник отмерваме часовете, минутите и секундите. 1 денонощие има 24 часа, 1 час има 60 минути, а всяка минута – 60 секунди. Хората за свое удобство са измислили различни часовници.

​С помощта на календара и часовника ние можем да планираме времето си. По този начин се учим да управляваме живота си.