Земната ос
Невидимата ос, около която се върти земното кълбо, всъщност е наклонена на една страна. Благодарение на този наклон имаме различни сезони през годината, а на Северния и Южния полюс се наблюдават полярен ден и полярна нощ.

​Формата на Земята
Земята всъщност не е точно кълбо. Формата на нашата планета се нарича геоид. Земята е огромно скално кълбо, което се върти в пространството около оста си, но това кълбо е сплескано откъм полюсите и повърхността му е релефна. Въртенето на планетата създава екваториалната изпъкналост, затова диаметърът на екватора е с 43 км по-голям от този на полюсите.

​Различното време
На различни места на земното кълбо времето е различно. Различни са не само сезоните, но и часовете. Затова са измислени часовите пояси. По едно и също време, в различни точки на Земята, часовниците показват различен час.

​Сезони
Ние сме свикнали с четирите сезона - пролет, лято, есен, зима, но в различните климатични пояси, сезоните са различни. В най–изпъкналата част на земното кълбо – на екватора, където Слънцето грее силно през цялата година, има само два сезона –сух и дъждовен. През сухия сезон много животни изминават дълъг път в търсене на прясна зелена трева и вода, защото тревата съхне, а реките и езерата пресъхват под палещото слънце, а когато отново завали, всичко се съживява. Животните се връщат у дома.

​Биоритъм
Всички живи същества могат да се ориентират във времето и без часовник. Това е възможно,благодарение на вродената им способност да усещат кога какво да правят. Наричаме това  биологичен часовник или биоритъм. Сутрин се събуждаме, през деня знаем кога да работим и кога да почиваме, кога да се храним и кога да спим, след залез слънце. Някои цветя са с толкова точен биологичен часовник, че сутрин разтварят и вечер затварят чашките се точно в определено време. Животните също реагират като по часовник. Има животни, които будуват нощем, а спят денем – това са нощните животни.

​Лунен месец
Знаете ли, че освен слънчев, съществува и лунен месец? Той се състои от 29 дни и половина – времето от едно пълнолуние до друго. Ето как става това. Луната е планета, която обикаля около Земята като неин естествен спътник. Едната страна на Луната винаги е осветена от Слънцето. Луната не излъчва светлина. Това,което наричаме лунна светлина, е отразената от Слънцето светлина, достигаща до Земята. От Земята виждаме единствено осветената  част на Луната. Тя първо намалява, докато съвсем не изчезне, а после нараства, докато не  се покаже цялата на нощното небе. Тогава е пълнолуние. Периодът от време, за който това се случва, наричаме лунен месец. Лунният месец и до днес се използва като мярка за време от някои народи по света.

​Какво измерваме с часовника? Часовете, минутите и секундите. В едно денонощие има 24 часа. За толкова време Земята прави едно пълно завъртане около оста си.
Защо има ден и нощ? Защото докато Земята се върти, едната ѝ половина е обърната към Слънцето, а другата – не. На светлата половина е ден, а на тъмната – нощ. Дните и нощите обикновено не са равни по дължина, с изключение на два дни в годината. Наричаме ги дни на пролетното и есенното равноденствие. Има едно денонощие в годината, когато денят е най–дълъг,  а нощта най-къса, нарича се лятно слънцестоене. Тогава Слънцето най–дълго време огрява тази част от земното кълбо. Има и зимно слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят – най-кратък. Между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене денят нараства и е по–голям от нощта, а между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нощта нараства и е по-голяма от деня.

​Планетата се загрява или охлажда, сменят се сезоните, но часовете в денонощието си остават 24 – времето на една пълно завъртане на Земята около нейната невидима ос. Преди да изобретят часовника, хората са познавали времето по Слънцето. Ставали са с неговия изгрев и са лягали със залеза. Неслучайно едни от най-старите часовници са слънчевите. Лесно е да се направи слънчев часовник. Нуждаем се само от една пръчица и равна повърхност, на която да начертаете кръг, разделен на 12 части. И слънце, разбира се... Има и пясъчни часовници. Според количеството пясък в тях, което изтича на тънка струйка, можем да отмерим точно определено, кратко време – 5 мин., половин час...

​Механичните ръчни и стенни часовници и будилници се състоят от много малки зъбчати колелца, които се движат едновременно в различни посоки, като се срещат и зацепват така, че да отмерват ритмично времето. Този малък зъбчат механизъм се намира под циферблата, на който са отбелязани 12 часа, а между всеки час има направени 5 по-малки деления. Те са ни нужни, за да следим минутите. Както вече знаете, 1 час се състои от 60 минути – едно пълно завъртане на дългата тънка стрелка. Тя се движи по-бързо от късата стрелка за часовете. Най-бързо се движи червената стрелка за секундите. Една минута има 60 секунди, през които тази чевръста стрелка не спира нито за секунда. Всъщност, по нея можете да познаете дали часовникът ви работи, или може би се нуждае от повторно навиване или от нова батерия... В наши дни повечето хора носят електронни часовници – някои с електронен циферблат, други – със стрелки. На часовниците с електронен циферблат електронното време се показва на екранче, с цифри и точки между часовете, минутите и секундите. Тези часовници показват и датата, служат и за будилници. Часовници имаме и на GSM–те си, на компютрите, на домакинските електроуреди за засичане на точно време. Полезно изобретение е часовникът, нали?
А знаете ли как растенията показват времето? Вижте сами...

В природата всичко има своя ритъм и смисъл. Ритъмът на природата ние усещаме по движението на нашата планета. Планетата Земя се върти около Слънцето и около оста си. Като жители на Земята, ние сме нагодили живота си спрямо нейното движение и цикличност. Земята обикаля около оста си за малко повече от 365 дни. Календарът отброява 365 дни. Толкова е дълга една човешка година. Веднъж на всеки 4 години отмерваме по един допълнителен ден. Той се прибавя към месец февруари – най–късия месец в годината. Тогава дните на февруари стават 29. Такава година се нарича високосна. По този начин отмерваме и онази част от времето,която е над 365–те дни. Така получаваме цикъл от 3 обикновени и една високосна година.

​Календарът се състои от 12 месеца: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември. Някои месеци имат по 30, други по 31 дни.

​Топло или студено? Това какво е времето в различни точки на земното кълбо  зависи от положението на Земята спрямо Слънцето. Най–горещо е на екватора – най–изпъкналата част на глобуса. Там Слънцето грее най–силно. Най–студено е на полюсите, защото там слънчевите лъчи преминават така, сякаш облизват земната кора. Там Слънцето грее, но много слабо затопля повърхността на планетата.
Тъй като не навсякъде по Земята температурата е една и съща, хората са разделили годината на сезони: пролет, лято, есен, зима. На някои места по Земята е вечно лято, а на други – вечна зима. В България се радваме на 4 сезона. Всеки сезон се състои от три месеца. Един месец се състои от 4 седмици, а една седмица – от 7 дни: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя. Хората обикновено работят 5 дни в седмицата и си почиват в края ѝ – в дните събота и неделя.
Измерването на календарното време има своята дълга история.

​Така изглеждат днешните календари. Те могат да висят на стената или да се поставят на работното място, за наше удобство. В миналото, обаче, хората са се ориентирали за времето по движението на звездите. Наблюдавали са изгрева на Слънцето и са строили гигантски каменни календари. Следили са и местоположението на най–ярката звезда на небето – Сириус, от съзвездието Голямо куче. По нея египтяните са познавали кога р. Нил ще прелее от бреговете си и ще осигури на хората плодородна година.

​И днес ние сме зависими от времето. Следим движението на въздушните маси. Предсказваме дали ще вали или ще грее слънце, кога и откъде ще духа вятър, дали няма да се разрази буря. Създали сме природния календар, в който отбелязваме промените на времето. Нашите специалисти, метеоролозите, с помощта на компютър и спътникови снимки с голяма точност определят прогнозата за дълги периоди от време напред в бъдещето. По този начин хората могат да планират дейността си или да се предпазят от природни бедствия, знаят  кога да работят и кога да почиват.
Имаме си и празнични календари,в които отбелязваме важни дни от живота си.

Още интересни видеа по темата:

За нас, хората, времето е последователност от случки. Човек се ражда, прохожда, опознава света около себе си, тръгва на училище, учи в университет, работи, създава семейство, остарява, помъдрява, радва се на деца и внуци. Всичко това се случва в един човешки живот.

​Като наблюдаваме света около себе си ние откриваме, че в природата всичко се случва в определена последователност, има своя продължителност и се случва периодично (циклично). За да измерим времето, ние го делим на равни интервали (години, месеци, седмици, дни, часове, минути, секунди...

​Календарът е измислен от хората, за да показва и измерва годините, месеците, седмиците и дните. Има различни календари: природен, който показва какво е времето според сезоните (пролет, лято, есен, зима), както и метеорологично – слънчево, облачно,  дъждовно или мъгливо, астрономически – по дати: една година има 365 (366 във високосна година) дни, 12 месеца, 4(5) седмици, 31, 30 или 28 (29 във високосна година има м. февруари) дни в месеца, 7 дни в седмицата.

​С часовник отмерваме часовете, минутите и секундите. 1 денонощие има 24 часа, 1 час има 60 минути, а всяка минута – 60 секунди. Хората за свое удобство са измислили различни часовници.

​С помощта на календара и часовника ние можем да планираме времето си. По този начин се учим да управляваме живота си.

Нашата слънчева система е звездна система с едно слънце, около което обикалят различни по големина и вид планети. Всяка една от тях има своя собствена кръгова пътека или орбита, по която се движи около Слънцето, привлечена от мощната му гравитация.
Слънцето се намира в центъра на нашата звездна система и представлява гореща топка газ. Нашата звезда  излъчва своята енергия към всички тела от системата, дарявайки ги със светлина и топлина.
Слънцето има свое ядро, в което се извършва истинското  производство на неговата невероятно мощна и жизненоважна енергия. То има своя фотосфера, в която се наблюдава активно движение и изтласкване на гигантски енергийни вълни, както и избухвания, наподобяващи огромни огнени вълни и светлинни снопове.

​Планетите са големи тела, образувани от газ, скали и метал. Познати са ни 9 планети от нашата Слънчева система.
Най–вътрешната планета се нарича Меркурий. Тя е най–близо до Слънцето. Има най–дългия ден и най–късата година от всички останали планети в системата. Освен това дължината на годината на Меркурий е по–кратка от неговия ден. Досещате ли се какво означава това? Годината се равнява на 88 земни дни, а денят на 176 дни –толкова време минава от един слънчев изгрев до друг на тази малка планета. Повърхността и е осеяна с кратери, а във вътрешността  и има огромно желязно ядро. На Меркурий има и планински вериги.

Втората по отдалеченост планета от Слънцето е Венера. Тя е по–гореща от Меркурий и е обвита от атмосфера, съставена от въглероден диоксид – газът, който хората издишат във въздуха на Земята. Повърхността на Венера е скрита от гъсти оранжеви облаци. Слънчевата светлина прониква в атмосферата и загрява планетата. Една част от получената от Слънцето светлина Венера излъчва към Земята. Орбитата ѝ се намира между Земята и Слънцето, затова я виждаме сутрин и вечер и я наричаме Зорница, когато изгрее на зазоряване, и Вечерница, когато се появи ярко в небето привечер.

​Нашата Земя е третата планета от Слънчевата система. Тя е уникална по вид, защото на нея има богат органичен живот, благодарение на водата, течаща свободно на повърхността й. Водата е помогнала за развитие на красиво и разнообразно растително царство, което е създало въздушна атмосфера. В тази гостоприемна жизнена среда се развиват хора  и животни. Нашата Земя си има своя естествена планета спътник –Луната.

​Луната е скалисто тяло, покрито с кратери, което не излъчва своя светлина. Ние виждаме Луната да изгрява и залязва на нашето небе, но това всъщност е отразената слънчева светлина. На Луната може да става много по–горещо и много по–студено, отколкото на Земята. Луната няма атмосфера. Освен това, ние виждаме винаги само едната и страна, а другата остава винаги скрита. При движението си около Земята Луната преминава през различни фази – от новолуние до пълнолуние и обратно. Установено е, че човешкото и животинското поведение, както и животът на растенията, зависи от лунните фази, така както и от слънчевите цикли. От Земята можем да наблюдаваме слънчево и лунно затъмнение. Това се случва, когато Луната застане между Земята и Слънцето и го засенчи или когато Луната премине през сянката на Земята, т.е. напълно се скрие от Слънцето.

​Марс е известен като червената планета. Той е добре изучен от хората. Има направени подробни карти на повърхността му. Свети ярко в небето. Движи се бързо. Наскоро беше открита и вода на Марс. Това е планета, която привлича вниманието и разпалва въображението.

​Юпитер е най–голямата планета в Слънчевата система – толкова голяма, че в нея могат да се поберат всички останали планети. Върти се по–бързо от тях и денят и трае малко по–малко от 10 часа. Красивите ивици и пръстени, изписани на повърхността му са облачни вихри. Има външен пръстен и голямо червено петно, известно като „окото на Юпитер”. Това всъщност е огромен въртящ се вихър. Юпитер има 4 големи спътника. Сред тях е и най–големият  спътник в Слънчевата система – Ганимед. Всички спътници на Юпитер, подобно на нашата Луна, са обърнати само с едната си страна към планетата.

​Сатурн е известен като планетата с пръстените, въпреки че и четирите големи планети в Слънчевата система имат пръстени. Пръстените на Сатурн се състоят от хиляди отделни пръстенчета. Сатурн се върти толкова бързо, че при полюсите е леко сплеснат, а при екватора – издут. Освен това има най–много известни луни от която и да е друга планета в Слънчевата система.

​Уран е интересна, но слабо изучена планета. Обикаля около Слънцето само с едната си страна. Повърхността му е много студена. Пръстените му са бледи и разположени почти вертикално. Има свое семейство от спътници, на които хората са дали красиви имена: Ариел, Титания, Миранда, Дездемона, Оберон и др.

​Нептун има блестяща синя атмосфера. И той като Юпитер има свое „око”. Пръстените му са много тесни. Има два известни спътника. Най–големият – Тритон, е с най–студена повърхност в Слънчевата система, въпреки че в пространството избухват огнени езици от газ. Собственото му въртене е в посока обратна на посоката на обиколка около Нептун.  

Плутон – последната известна планета, намираща се най–далече от Слънцето, е по–малка от нашата Луна. Повърхността на Плутон е много студена, а денонощието му е равно на малко повече от 6 земни. Годината му е много по–къса от нашата. Има една луна, на която сме дали име Харон.
През 2006 г. учените  обаче официално отписаха Плутон от списъка на планетите в Слънчевата система. С това броят на планетите в нея стана 8.

​...И тази красива и интересна слънчева система е една от многото звездни системи в галактиката, наречена Млечен път – нашата Галактика.

Звездите се раждат във вътрешността на гигантски облаци газ и прах, наречени мъглявина. Частиците на един облак се събират, групират и оформят звезди. Когато звездите се свият, те се нагорещяват и започват да произвеждат светлина и топлина, като нашето Слънце. Всяка звезда има свой енергиен запас и когато горивото и се изразходва, тя започва да се променя. Превръща се в червен гигант. По–късно,ако огромната звезда изчерпи горивото си прекалено бързо, тя ще избухне и ще се разпадне. Това явление се нарича раждане на свръхнова звезда. Свръхновите звезди изхвърлят облаци звезден материал в Космоса. Когато и центърът на ядрото на звездата избухне, се образува неутронна звезда. Тя е толкова плътна, че само лъжичка от материала и тежи милиарди тонове.
Други звезди, подобни на нашето Слънце, се свиват до размерите на малка планета и оформят бяло джудже. Белите джуджета са с много гъста и тежка концентрирана материя. В края на краищата това бяло джудже ще се превърне в студено, тъмно кълбо.
Освен мъглявини, в Космоса се наблюдават и звездни купове. Това са групи звезди, разположени близо една до друга в пространството. Такъв звезден куп е Плеядите.

Звездите са с различен цвят и някои светят по–ярко от други. Цветът на звездата зависи от нейната температура, възраст и плътност. Най–горещите звезди са бели. Малките, бледи звезди живеят по–дълго от ярките, защото изгарят горивото си по–бавно. Всяка звезда се променя много пъти и по много различни начини, води свой собствен живот във Вселената. Някои звезди са сини, други червени, трети – жълти.
Разстоянията между звездите и планетите в Космоса измерваме в светлинни години. Най–ярката звезда на нашето небе е Сириус от съзвездието Голямо куче. Тя се намира на около 9 светлинни  години от Земята. Всъщност, това не е една звезда, а звездна система, която египтяните са наблюдавали с изключително  внимание и уважение. Древните хора са разбирали, че животът на нашата планета е свързан с движението и промените на небесните тела. В африканското племе на догоните и до днес се разказват интересни легенди, свързани със Сириус.
​
Сириус е долу на снимката, а съзвездието Орион е вдясно.

А сега е време за видео изненади...

Всички сте майсторили фигурки от глина или пластелин и знаете, че след като сте изработили една фигура, около нея обикновено остават малки парченца, трохички и прашинки изсъхнал пластичен материал. Същото явление можем да наблюдаваме и в Космоса. При оформянето на планетите или след сблъсъка между космически тела, обикновено остават парченца, отломки звезден материал. Огромно количество частици твърда материя свободно се носи в безкрайното космическо пространство. Някои от тях се въртят в орбита около някоя планета и оформят пръстени или пък са привлечени от магнетизма на някоя звезда и оформят астероидни пояси. Има и други, свободно скитащи тела, наречени астероиди (малки планети). Първият открит астероид е наречен Церера и това се е случило през 1801 година.
А сега да поиграем на верижка – космическа верижка от думи. Какво са метеорите? Това са светлинни лъчи, предизвикани от метеороидите. А какво са метеороидите? Прах или скални късове, които се отчупват от кометите. Когато навлязат в атмосферата, те се нагорещяват до светене, подобно на парещи въгленчета или на жичката на запалена крушка. Някои метеороиди са каменни, а други – метални, трети пък са силно ронливи. Повечето от тях изгарят при навлизане във въздуха, но някои от тях достигат земята и падат, наричат се метеорити. Понякога се наблюдават цели метеоритни дъждове. Когато голям метеорит падне на земята, той образува кратер.
А какво са кометите? Те изглеждат като опашати звезди.  Всъщност са образувани от лед, прах и замръзнали газове. Те рядко могат да се наблюдават от Земята. Когато навлязат в Слънчевата система, ледът се стопява и образува опашка от струи газ и прах, които светят, защото отразяват светлината. Тази опашка обикновено се простира на милиони километри  разстояние. Красива гледка, нали? 

Ние, хората, сме мънички частици от един безкраен свят, който наричаме Вселена. За да си го представим и разберем, ние го ориентираме спрямо себе си в пространството и времето.Чертаем различни фигури, които наподобяват по форма заобикалящите ни предмети. Разполагаме ги в редица, колона, мрежа или лабиринт. За да начертаем една геометрична фигура, започваме от точка, която свързваме с друга точка и образуваме отсечка. Като съединим три отсечки по този начин,получаваме триъгълник – фигура с три ъгъла. От четири равни отсечки образуваме квадрат с четири равни прави ъгъла. 

Ако отсечките са с различна дължина, получаваме други четириъгълници. С много отсечки чертаем многоъгълници... Всички те са плоски, разположени на една равнина. С тяхна помощ обаче образуваме по–интересните, пространствени фигури. Те са релефни: кълбо, конус, пирамида, куб и още много други.

Благодарение на умението ни да работим с геометрични фигури, можем да строим сгради, превозни средства, мебели, машини, улици, градове, да опознаваме планетата, на която живеем, да летим в Космоса.

А сегааа - изненада!

И една песен:

Когато погледнем към небето, си мислим че то се намира над нас. Всъщност ние стъпваме по земята, но живеем в небето. Небето е както въздуха, който заобикаля Земята, така и огромното безвъздушно пространство, в което се движат стотици милиарди космически тела, едно от които е нашата Земя. Ние можем да живеем и се чувстваме добре, благодарение на гостоприемната атмосфера на родната ни планета. Атмосферата е въздушния слой, който обвива Земята. Въздухът представлява смес от различни газове, които ние не виждаме,но вдишваме, през които вървим или летим. Хората и другите земни обитатели, както и предметите, с които си служим, домовете, в които живеем, всичко около нас стои или се придържа близо до повърхността на Земята, защото се подчинява на закона за гравитацията. Благодарение на гравитацията всички обекти се притеглят към Земята като магнит и заемат определено място и форма. Ние дотолкова сме свикнали с това, че ни изглежда странно, когато видим космонавт да се носи в космическия си кораб, без да стъпва по земята.
 
Наблюдавана от Космоса, Земята ни изглежда синя, осеяна със спирално виещи се облаци, а под тях се очертават границите на континентите. Тя прилича на красиво, кристално кълбо със сини, бели, зелени и кафяви нишки, което бавно обикаля около Слънцето и се върти около своята невидима ос.