В природата всичко има своя ритъм и смисъл. Ритъмът на природата ние усещаме по движението на нашата планета. Планетата Земя се върти около Слънцето и около оста си. Като жители на Земята, ние сме нагодили живота си спрямо нейното движение и цикличност. Земята обикаля около оста си за малко повече от 365 дни. Календарът отброява 365 дни. Толкова е дълга една човешка година. Веднъж на всеки 4 години отмерваме по един допълнителен ден. Той се прибавя към месец февруари – най–късия месец в годината. Тогава дните на февруари стават 29. Такава година се нарича високосна. По този начин отмерваме и онази част от времето,която е над 365–те дни. Така получаваме цикъл от 3 обикновени и една високосна година.
Календарът се състои от 12 месеца: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември. Някои месеци имат по 30, други по 31 дни.
Топло или студено? Това какво е времето в различни точки на земното кълбо зависи от положението на Земята спрямо Слънцето. Най–горещо е на екватора – най–изпъкналата част на глобуса. Там Слънцето грее най–силно. Най–студено е на полюсите, защото там слънчевите лъчи преминават така, сякаш облизват земната кора. Там Слънцето грее, но много слабо затопля повърхността на планетата.
Тъй като не навсякъде по Земята температурата е една и съща, хората са разделили годината на сезони: пролет, лято, есен, зима. На някои места по Земята е вечно лято, а на други – вечна зима. В България се радваме на 4 сезона. Всеки сезон се състои от три месеца. Един месец се състои от 4 седмици, а една седмица – от 7 дни: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя. Хората обикновено работят 5 дни в седмицата и си почиват в края ѝ – в дните събота и неделя.
Измерването на календарното време има своята дълга история.
Тъй като не навсякъде по Земята температурата е една и съща, хората са разделили годината на сезони: пролет, лято, есен, зима. На някои места по Земята е вечно лято, а на други – вечна зима. В България се радваме на 4 сезона. Всеки сезон се състои от три месеца. Един месец се състои от 4 седмици, а една седмица – от 7 дни: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя. Хората обикновено работят 5 дни в седмицата и си почиват в края ѝ – в дните събота и неделя.
Измерването на календарното време има своята дълга история.
Така изглеждат днешните календари. Те могат да висят на стената или да се поставят на работното място, за наше удобство. В миналото, обаче, хората са се ориентирали за времето по движението на звездите. Наблюдавали са изгрева на Слънцето и са строили гигантски каменни календари. Следили са и местоположението на най–ярката звезда на небето – Сириус, от съзвездието Голямо куче. По нея египтяните са познавали кога р. Нил ще прелее от бреговете си и ще осигури на хората плодородна година.
И днес ние сме зависими от времето. Следим движението на въздушните маси. Предсказваме дали ще вали или ще грее слънце, кога и откъде ще духа вятър, дали няма да се разрази буря. Създали сме природния календар, в който отбелязваме промените на времето. Нашите специалисти, метеоролозите, с помощта на компютър и спътникови снимки с голяма точност определят прогнозата за дълги периоди от време напред в бъдещето. По този начин хората могат да планират дейността си или да се предпазят от природни бедствия, знаят кога да работят и кога да почиват.
Имаме си и празнични календари,в които отбелязваме важни дни от живота си.
Имаме си и празнични календари,в които отбелязваме важни дни от живота си.
Още интересни видеа по темата: