Разказ за материалния свят (природни елементи)

Всички ние, които живеем на планетата Земя, се радваме на нейната невидима защита и грижа. Тънкият невидим въздушен  слой, наречен атмосфера, в който ние се движим, всъщност е съставен от газове. Благодарение на земната гравитация, ние и нашата атмосфера оставаме прилепнали към повърхността на планетата.

Научете повече за атмосферните слоеве...

Ако се опитате да определите какъв е на цвят въздухът, може би ще го наречете син или сив. Освен това можете да го помиришете, защото неговото движение разнася миризми, които се отделят от различни обекти. Вие усещате уханието на розата или... заплахата на скункса. Можете да пуснете балон в небето, защото въздухът е лек и се издига или пък увисва като мъгла, която всъщност е студен въздух, наситен с малки водни капчици... Чувате ли как свисти вятърът? Знаете ли какво става? Топлият и студеният въздух си сменят местата и ...се появява вятър. Когато земята се затопли от слънцето, тя загрява и въздуха над нея. Той олеква, издига се, а на негово място идва друг, по–тежък и по–студен. Движението на въздуха е вятърът, който усещате. Когато въздухът се издигне много нависоко, отново изстива, натежава и се спуска надолу. Това повторение се нарича цикъл. Циклите се повтарят непрекъснато, последователно и ритмично, и в този ритъм се крие равновесието в природата.
Как може да пипнете въздуха? Опитайте!

​Друг цикъл е смяната на годишните времена. Времето зависи от слънчевата топлина, която поражда ветровете. Те се извиват по повърхността на Земята и пренасят топлина, студ, сняг, дъжд, бури. Времето е различно на различни места през различните сезони.

​Още една цикличност ще открием в движението на водата, която заема по–голяма част от повърхността на Земята. Въздухът, който дишаме, е изпълнен с невидими капчици вода. Наричаме това влага. Топлият въздух е по–влажен от студения. Когато въздухът се насити с водни пари и не може да погълне повече, парите се превръщат в малки водни капчици, които образуват облаците. Ветровете променят формата на облаците непрестанно. Различаваме три вида облаци: купести, перести и слоести. Повечето от тях са дъждовни, защото когато водните частици станат твърде тежки, те падат на земята като дъжд. А ако въздухът е студен, замръзват по пътя си и се превръщат в красиви водни кристалчета, които наричаме снежинки. От водни капчици е съставена и росата, и скрежа.

​Понякога над земята надвисват буреносни облаци. От тях се изсипват тонове дъждовни капки, които могат да паднат и под формата на градушка. Обикновено гръмотевичните бури продължават 1–2 часа. После облакът се разкъсва и отминава олекнал.

​Всички са виждали ослепителните светкавици и са чували оглушителния тътен на гръмотевиците, които ги следват. Какво  представляват светкавиците? Те са вид енергия, която наричаме електричество. Електричеството се образува и събира в горната част на облака, след което се изстрелва във вид на огромна разклонена искра, която наричаме светкавица. Енергията на светкавицата загрява въздуха, през който преминава, и го разширява. Образуват се звукови вълни, които наричаме гръмотевици. Тъй като звукът се движи по-бавно от светлината, първо виждаме светкавицата, а после чуваме гръмотевицата.

Когато над земята се развихрят няколко бури едновременно във вид на гигантско колело, тогава казваме, че идва ураган. Ураганният вятър е чудовищен и помита всичко по пътя си. Интересното е, че в центъра на урагана има едно спокойно място, където вятърът е съвсем слаб и дори няма дъжд. Нарича се „око на бурята”.

А след като е валял дъжд и небето се е изчистило от облаци, слънцето се усмихва весело на земята и... се появява дъга със седем вълшебни цвята.

 Откъде ли изниква тя? Всъщност, бялата светлина съдържа всички цветове на дъгата. Щом слънчевите лъчи докоснат миниатюрните водни капчици, които се намират във въздуха, светлината се разлага на 7 цвята – червен, оранжев, жълт, зелен, син, тъмносин и виолетов. Отраженията на светлината в капчиците образуват добре различимите цветни ивици, които наричаме дъга. Тя прилича на многоцветен мост към небето.

​Да слезем по мостчето  на земята. Какво всъщност е Земята? Това е планета с форма, наподобяваща кълбо, в която ако можехме да погледнем отвътре, щяхме да видим, че се състои от три пласта – кора, мантия и ядро. Кората е изградена от няколко гигантски плочи твърда скала, които плават върху стопена, движеща се скална маса или мантия. Ядрото прилича на жълтък на яйце с огромна температура. В действителност, най-точно можем да оприличим планетата си на гигантски сферичен магнит, който непрекъснато се движи и се променя. Движи се около своята невидима ос, леко наклонена на една страна и преминаваща през центъра му, както и около звезда, която го привлича със своя магнетизъм – нашето Слънце. Земята се намира под влиянието на единствената звезда в   нашата Слънчева система, около която обикаля заедно с други, различни по големина и облик планети. Всяка планета се движи в своя орбита или път около Слънцето. Но... да се върнем на Земята и да огледаме нейната видима част: планини, равнини, долини, брегове, острови, океани, морета, реки, ледници, водопади, пустини, вулкани...

А знаете ли какво са вулканите? Там,където земните плочи се разделят или една плоча се вмъква под друга, от недрата на Земята изригва огнена магма, която образува вулканични кратери. Когато такъв вулканичен кратер изригне в океана, може да се образува нова земя. 

След като лавата застине, се появяват растенията, идват животните, заражда се нов живот. Така се случва и след пожар, когато на мястото на изгорелите треви и дървета поникват нови. Чували ли сте за птицата феникс, която се ражда от пепелта – едно истинско вълшебство.