Психология в писма
Тук ще се срещнете с психолога на система "Знамогика" - Цвета Таманова. Идеите за тези писма изкристализираха в разговори за децата, за техните невероятни способности, за характерните особености на всяка възраст, но и за проблемите, с които се сблъскват както децата, така и техните родители, в опитите си да им дадат най-доброто, което времето и възможностите им позволяват. Следствие от тези интересни беседи са писмата, които получавахме, за да споделим с Вас. Всяко писмо засягаше конкретна тема, изложена по достъпен, но и задълбочен начин, и завършваше с някаква практическа дейност, която да Ви бъде от полза в разбирането на проблема. Тези тематични писма оформихме в два тома за любители на красивата книга. Надяваме се наблюденията и съветите, които Цвета споделя, да са интересни и полезни за Вас.
Психология в писма - 1 том
Психология в писма - 2 том
Цвета Таманова сподели с нас няколко статии на актуални за съвремието ни теми, написани от нея и публикувани във в. "Лечител", които се надяваме също да са Ви от полза.
Тормозът над децата в социалните мрежи
През последните години информационните, цифровите и интернет технологиите все повече набират скорост и бележат значително разпространение. Днес почти всички съвременни хора притежават в дома си компютър, лаптоп, таблет или мобилни телефони, чрез които да имат достъп до интернет непрекъснато. Това е още по-характерно и вярно, когато говорим за децата и младежите. Те прекарват голяма част от своето време онлайн в социалните мрежи и различните интернет приложения.
Според най-популярното определение „социална мрежа“ е интернет сайт, който позволява на регистрираните потребители да публикуват информация за себе си, да общуват, да създават нови социални връзки, както и да получават от своя страна информация за онези, които са техни контакти. Младите хора ежедневно комуникират в социалните мрежи като публикуват или проверяват актуализации, пишат съобщения или получават такива, на които незабавно отговарят. Това е нов вид социално взаимодействие, което много често има характеристики на принуда и повечето потребители не могат да противодействат на желанието да са активно в контакт – постоянно проверяват и актуализират своите статуси, дават отговори и следят за реакцията на останалите в мрежата. По този начин младите хора могат да попаднат в ситуация, в която да бъдат уязвими и да станат жертви на недобронамереност. Социалните мрежи съдържат в себе си възможности за различни комуникационни изкривявания, които да станат предпоставка за рискове от агресивност в поведението и тормоз, който би могъл да се осъществява чрез тях т.нар. в днешно време Кибер – тормоз. Той има за цел да нарани, най-вече психически.
За възрастните интернет пространството е преди всичко средство да се достигне до необходима информация. Не точно така стоят нещата при децата. За тях технологиите са средство да се запознават и общуват с връстниците си.
Изявите им и онова, което се случва във виртуалното пространство е територия, която децата много често ревниво пазят от възрастните. Това дава своите предпоставки родители и близки да останат в неведение за комуникацията, в която участват техните деца.
Кибертормозът би могъл да бъде физически, вербален или сексуален по своята природа и да се осъществява от група лица или от една отделна личност. Така или иначе основната цел на този нов вид тормоз е контрол, манипулиране и влияние над жертвата. Към начините, които водят до такъв резултат могат да се отнесат съзнателната и умишлена обида, отправянето на заплахи, популяризиране на уличаващи факти или снимки. Тормозът може да бъде еднократен или чрез повтарящи се отношения, които обикновено се запазват за дълъг период от време. За жертвите на тормоза разликата между преживян един или многократни инциденти е качествено различна. При единичен случай, разбира се стига до наплашване и до предизвикано силно напрежение, но непрекъснатият и ежедневен тормоз въздейства много по-дълбоко заставяйки жертвата да се чувства, че така ще бъде винаги. Обикновено това се случва между деца и младежи, които се познават и си взаимодействат в реалния живот, въпреки че много често този, който осъществява тормоз във виртуалното пространство действа анонимно. По-лесно е, когато самоличността е скрита. Страхът и тревожността стават неизменна част от живота на жертвата на кибер тормоз. Насилниците също имат своите характеристики. Те самите много често са в ролята на жертви в други свои взаимоотношения, изпитват фрустрация, разочарования и неудовлетвореност и се опитват да намерят изход от тези свои чувства. Чрез нарушаването на чуждите граници с усещането за недосегаемост и липса на последствия децата могат да се обърнат към технологиите, за да се опитат да се справят със собствените си негативни чувства и разочарования, но по този начин да постигнат разрушителни последици.
Агресията в училище преди години можеше да се сведе до груби физически и вербални форми, но днес към това се прибавят и моралното и психологическо насилие идващо от виртуалното интернет пространство. Ако преди детето можеше да намери убежище в своя дом, то днес домът е изгубил статута и вече не е сигурно място, защото заплахата може да дойде денонощно, от всякъде и може да достигне до всеки. Това е една качествено нова реалност.
Тийнейджърите нямат достатъчен опит за справяне в трудни ситуации. Важен е и фактът, че през този период приемането и одобрението на групата от връстници е от водещо значение. Един компрометиращ статус, снимка или клип, публикувани в мрежата, могат да се отразят пагубно на емоциите, самочувствието и дори здравето на жертвите на този съвременен вид тормоз. Обикновено децата се страхуват да споделят с родителите си, както и с близки, и приятели за случващото им се във виртуалното пространство поради заплахата от това да понесат още по-негативно отношение и отмъщение. Изпитват и неизменното чувство, характерно за всеки поставен в ролята на жертва – срам. Точно тогава, когато младият човек има най-осезаема нужда от помощ, той се изолира и остава в това преживяване сам с насилниците си.
Биха могли да бъдат разграничени следните видове кибер тормоз:
Възможността за анонимност в социалните мрежи има силата да променя поведението на децата, тъй като до голяма степен отпада заплахата от наказание и социално неодобрение. Това ги прави способни да кажат или да направят неща, които иначе не биха направили. Но тази анонимност е по-скоро илюзия отколкото действителност. В крайна сметка насилието почти никога не остава скрито.
Всеки вид насилие има своите психологически последствия, които могат да дадат своите отражения през целия живот на жертвите. От деца те стават възрастни, които често страдат от безсъние, психични разстройства, склонни са към подозрителност, тревожност и депресивност. От своя страна кибер агресорите също страдат от психологическите последици на своето поведение. Ставайки възрастни, те нерядко също имат проблеми във взаимоотношенията си, социалната адаптация поради проявената още в детството авторитарност и чувство за превъзходство над останалите.
Тормозът в училище има и една трета страна, която е до голяма степен определяща, а именно – свидетелите. Те също не остават незасегнати и страдат от емоционални разстройства, резки промени в настроението и липса на увереност в себе си. Биха могли да бъдат винаги нащрек, с чувството за уязвимост и разкритост в своята интернет активност.
С други думи можем да кажем, че кибер агресивността в ранна възраст категорично има силата да се превърне в сериозен и траен проблем за цял живот. Ето защо родителите е важно да бъдат внимателни за това дали децата им са влезли в една от ролите на училищен кибер тормоз. Ако имат подобни подозрения, най-удачно е да се обърнат към действащия специализиран център към полицията, които се занимава само с онлайн насилие и тормоз.
Децата и рекламата
Рекламата в днешно време ни заобикаля навсякъде. Тя ни въздейства непрекъснато от екрана на телевизора, чуваме я по радиото, виждаме я по билбордовете, появява се в интернет, на обществени места, във вестниците и списанията. Можем да я открием в случайни брошури, оставени в пощенската ни кутия. По този начин, без да си даваме сметка, рекламата започва да играе все по-важна роля в нашия живот, защото тя има потенциала да формира идеи за ценности и начин на живот. Това въздействие, което е едновременно на съзнавано и на несъзнавано ниво се отразява върху поведението на хората, може да им създаде нови навици, представи и модели на поведение.
Специфика на рекламата е нейната еднопосочна ориентация - от продавача към купувача. В нея липсва персоналният, личният елемент, защото тя е насочена към масата от потребители, но онези, които гледат рекламата, винаги я възприемат лично, като че ли тя има отношение именно към тях и конкретния им проблем. Поради своята достъпност децата са в значителна степен в контакт с рекламата. Това поставя въпроса дали може да бъде засегната незащитената детска психика. Въздействието на рекламата има ли потенциала да оформи бъдещия послушен потребител?
Възможно е да ви е правило впечатление как се променя поведението на децата, когато по телевизията започнат рекламите. Тогава те спират игрите и гледат в екрана с едно подчертано внимание, което послушно следва бързо сменящите се картини. Именно в този момент беззащитният мозък на детето активно и трайно възприема всичко онова, което му се подава. Децата, особено най-малките за разлика от възрастните, не са в състояние ефективно да се противопоставят на въздействието. Еднотипните картини и звуци практически не дразнят децата. Това е причината, подари която те могат да гледат една и съща реклама отново и отново без да намалява техният интерес и внимание.
Първото, което привлича децата е самата картина с нейните ярки цветове. Смисълът, който носи рекламата няма особено значение, защото всъщност се възприема несъзнавано. По този начин детето попада напълно под влиянието на рекламата.
Вредното въздействие от рекламата върху деца не е непосредствено очевидно. Целенасоченото стимулиране към покупателна активност може да доведе до подмяна на истинските ценности в живота, промяна на хранителни навици, както и толерирането на агресивност сред тийнейджъри. Какви са причините за дълбокото въздействие на рекламата върху психиката на детето?
За да се намери отговорът на този въпрос, ще трябва да се обърне внимание на психологията на рекламата. Нейната основна цел всъщност е да създаде усещане за незадоволена потребност и да предложи продукт или начин, по който да бъде постигнато задоволяване. Така да се постигне удоволствие. Това е особено въздействащо за децата, тъй като удоволствието е нещо, което те трудно отлагат и се стремят да получат възможно най-бързо. Децата притежават и много живо въображение, което им помага лесно да влязат в образите на героите от рекламните клипове.
Специалистите в създаването на реклами често използват различни приказни или фантастични герои. Тази идея има своите психологически предпоставки. Подсъзнателно децата, но и много възрастни, са привлечени от всичко приказно и вълшебно. Професионалните рекламодатели са наясно, че най-силно въздействие върху детето имат методите на имитация и внушения.
Масовият зрител на реклами е на възраст между 4 и 6 години. Децата под осемгодишна възраст не са в състояние да възприемат критично текста и съдържанието на рекламните послания и са готови да ги възприемат винаги за вярни, коректни и точни. Децата растат и с възрастта те подхождат към телевизионната реклама по-реалистично. Тийнейджърите обръщат много по-малко внимание на рекламата, отколкото малките деца. Това означава, че създателите им целенасочено въздействат върху малките телевизионни зрители. Именно те много често изискват от родителите си в магазините с викове: „Купи ми това!“ Децата не са активните покупатели, но те имат потенциала да налагат своя избор върху родителите си. Светът на стоките, които ни заобикалят е огромен. Благодарение на рекламата децата започват да се ориентират по-добре в този свят. Те имат информация за предназначение, действие, предимства и недостатъци.
Всичко това постепенно приближава детето до света на възрастните. То започва да научава и разбира понятия като цена, доходи, отстъпки, качество. Материалното става все по-доминиращо и определя кой си ти според това, което притежаваш, ползваш, консумираш.
Важно е как рекламата влияе на потребностите на детето. Преднамереното представяне, че определени рекламирани стоки са пряко свързани с успех, приемане от другите, имидж, красота, слава и власт е с цел да се създадат трайни представи, които да водят до спонтанни, несъзнавани модели на поведение и задоволяване на потребностите. Но тук се крие риск, който е пряко свързан с това, че детето не знае как да ограничи исканията си. Така че съществува възможност за формиране на навици за прекомерна консумация. Например, ако едно дете не може да получи нещо престижно пред неговите връстници, това може да доведе до страх от отхвърляне и безпокойство. Не винаги желанията и възможностите съвпадат и родителите не могат да купят това, което детето иска. То може да изпита чувство на неудовлетвореност, често нарастващо и превръщащо се в недоволство и противопоставяне на наложените ограничения от родителите. Би могло да доведе до усещане за личност, понасяща загуби, неприета и неудачна, особено, ако връстниците на това дете или юноша притежават и използват рекламираната стока. Децата са раними и чувствителни към тези детайли, които ги поставят в неравнопоставено положение.
Колкото по-малко е детето, толкова повече то вярва на това, което се съдържа в рекламата. Това крие опасности по отношение на рекламите свързани с храни и напитки. На пръв поглед те изглеждат безвредни, но когато се замислим какво реално се рекламира, ще открием, че всъщност рекламираното не съдържа нищо полезно, напротив, дори е вредно. Популярността на рекламите за чипсове, снаксове, кубети, енергийни и газирани безалкохолни и алкохолни напитки и др. не предупреждава за това дали тези храни и напитки са добри за здравето. Те се предлагат като носещи емоция и това е достатъчно за рекламодателите.
По отношение на посланията, които правят рекламите към децата и юношите е важно да се има предвид, че те са сравнително простички като звучене, научават се лесно, забавни и оригинални са, както и винаги придружени от мелодия, която също има потенциала да остане в съзнанието им за дълго и по този начин съвсем естествено да бъде правена асоциация с рекламирания продукт. Тийнейджърите и децата често се опитват да приемат ролеви модели и да подражават на показаното от рекламата, защото тези образи са привлекателни, силни, интелигентни, успяващи. Ако към това прибавим и факта, че е привлечена обичана знаменитост, която става рекламно лице на продукта, това прави рекламата още по-въздействаща. В този случай желанието да притежават, употребяват или консумират онова, което ще ги доближили до техните идоли, ще ги накара да бъдат още по-безкритични в избора си. Това крие потенциал да създаде хранителни навици, които включват продукти със съмнително качество и дори оказващи вредно въздействие върху подрастващия организъм, особено използвани или консумирани често и в завишено количество. Тук е ролята на родителите да дадат повече обективна информация и разяснения относно възможната вреда за здравето от рекламираните продукти. В противен случай има риск от формиране на навици за неправилно хранене, които могат да се запазят за много дълъг период от време, а в някои случаи и за цял живот. Това неизбежно ще доведе до болести и затлъстяване. От друга страна в рекламите могат да се видят много елегантни и красиви модели, което може да доведе до подценяване и ниско самочувствие, криещо риск от хранителни разстройства.
Не можем да подминем и факта, че в рекламите, насочени към тийнейджърите, присъства засилено сексуално съдържание. Това завишено сексуално звучене би могло да изиграе роля в подмяната на моралните ценности. Стремежът да бъде имитирано провокативно поведение може да постави акцент върху физиологията и сексуалността и да доведе до социални отклонения и проблеми.
Другата основна причина, поради която децата принуждават родителите си да купуват определен продукт, е опаковката на продукта. Опаковката въздейства чрез оригинален дизайн, цветовете, форми и фигури, които също стават емблема на продукта.
Голям дял от рекламите касаят козметика и продукти, които подсигуряват грижата за кожата, тялото, ноктите, косата. Те също могат да налагат стереотипи за красота. Така ако детето няма буйна, гъста и без пърхут коса или има излязла пъпка на лицето, то иска да се скрие от останалите и да не се показва пред никого. Точно обратното се случва на героите от рекламата. Те почти като след магия се отървават от неприятния проблем и съответно са харесвани и обичани. Не можем да отхвърлим факта, че рекламата често е фалшива. Ето защо от ранна възраст родителите трябва да учат децата си да различават "рекламната реалност" от действителността. Способността да се разбере на какво може да се вярва - това е задължителен елемент на израстването. За тийнейджърите външният вид играе много важна роля. Но за разлика от онова, което се случва в рекламите, в реалния живот справянето с проблемите, свързани с външния вид, не е толкова лесно. Това до голяма степен спомага появата на комплекси и съмнения в себе си.
Съвременните деца, но и възрастни, се сблъскват многократно с рекламите, които популяризират игри и лотарии. Чрез тях се постига едно изживяване на фантазия, свързана с печалба на големи суми пари или скъпи предмети. Това може да послужи за основа на стратегии, които да ръководят поведението при трудни или изискващи решения житейски ситуации.
Ролята на родителите е определяща в превенцията относно въздействието на рекламата върху детската психика. Препоръчително е те да имат контрол над това, на което децата могат да попаднат в интернет или по телевизията. Това може да се осъществи като бъде намалено времето пред телевизора, смартфона или компютъра и децата бъдат стимулирани да се забавляват и по алтернативни начини. Не винаги ограничението е възможно, затова другото много важно, което родителите могат да направят, е да разговарят и обсъждат рекламните съдържания с децата, да им дават примери, за да могат да направят разликата между фантазията и реалността.
Реалити предавания и влиянието им над обществото
Съвременното общество е информационно. Средствата за масова информация и комуникация са сред водещите фактори, които влияят на формирането на ценности, морал и приоритети. Това най-вече касае телевизията, която е най-популярна и е много лесно достъпна за хората. Какво предлага телевизионният екран и спомага ли то да се повиши нивото на образователна, духовно-нравствена култура? Това е въпрос, който се нуждае от сериозно обсъждане. Темата става още по-актуална, ако става дума за жанра реалити предаване.
Реалността, пресъздадена на телевизионния екран, добива все повече популярност. Това, което хората преди никога не биха споделили пред някой непознат, сега се представя с подробности, дори до голяма степен преувеличено. В повечето случаи участниците в предаването се злепоставят, конкурират, нападат и често докато са във формата, не са наясно какво се случва в действителност и как изглежда поведението им отстрани. Осъзнаването идва в момента, в който те видят излъчената история и си дадат сметка, колко различна е тя от онова, което реално се е случило, или от онова, което те реално са преживели. В името на шоуто всичко е било изопачено и предадено по начин да създава внушения в аудиторията. За зрителя остава да избере дали да повярва на видяното и споделеното и да го приеме за реално, или да разглежда ситуацията като шоу, в което всеки се опитва да спечели одобрение и симпатии, а защо не и популярност за лимитирано време, в което ще бъде обект на вниманието на зрителите. Това поставя участниците в качествено нова и непозната за тях ситуация. В нея те могат да демонстрират поведения, които да бъдат неочаквани и за самите тях и да бъдат далеч от обичайните им начини на реакция и поведение в действителността. Но дали зрителите искат да видят реалността?
Желанието на повечето е просто да бъдат забавлявани, изненадвани и да се уверят, че техният живот далеч не е толкова тежък, еднообразен и изпълнен с неприемливи моменти, колкото този представен в реалити предаването. Тези формати до голяма степен са насочени и имат за цел да се извадят на показ различни по естество конфликти между личностите в тях, стимулира се атмосфера на конкуренция като участниците демонстрират различен модел на поведение, но като цяло стремежът е да се постигне ефектът, при който аудиторията да избира кого подкрепя и харесва и кого – не.
Ако се опитаме да направим равносметка, ще стигнем до извода, че няма тема от личния живот на човек, която да не е станала обект на реалити формат и да не е била разглеждана и обсъждана. Това, че много от историите, излъчвани по телевизията, са измислени и инсценирани, не променя успеха на реалити предаванията.
Средствата за масова информация влияят както на поведението, така и на самооценката и на представите, които имат хората по отношение на норми, правила и взаимоотношения. Те създават образци на поведения, които стават водещи за много хора, формират цели, приоритети и желания, внушават пътя и методите, по които тези желания могат да бъдат удовлетворени. С други думи, дават модел за това, как човек може да представя себе си пред другите, да мисли за това кой е той и какво заслужава, как да се държи и да говори със заобикалящите го. Този образ е желан и много често безкритично изкопиран от модела в реалити предаването, въпреки че може да съществуват значими различия, т.е. всичко това може да се разглежда като една илюзия.Телевизията има възможности да стигне до хората по различни начини в различни форми, чрез които избирателно да пропагандира настоящи и бъдещи ценности.
Споровете, които се водят около реалити предаванията за въздействието им както върху обществото, така и върху отделния човек, не са отскоро. Едно е сигурно и не бива да се отрича. Тези предавания привличат вниманието, хората се интересуват, обсъждат участниците, вълнуват се по повод тяхното представяне. За разлика от други продукции, реалити предаванията размиват границите между действително и измислено. Зрителите лесно могат да станат обект на внушения и до голяма степен да престанат да бъдат себе си, а да се опитват да подражават на хората от екрана, които харесват. Особено уязвими са децата, които могат безкритично да приемат образите от предаванията като еталон на поведение.
Необходимо е да се отчете, че продуцентите и организаторите на реалити проектите се стремят да ограничават и санкционират непристойното поведение или език на участниците и въпреки това агресивността присъства по един или друг начин и достига и до възрастни, и до деца. Именно това до голяма степен е застрашаващо детската психика, тъй като детските възгледи и убеждения не са докрай изградени. Реалити предаванията събуждат нездраво любопитство към живота на персонажи, които волно или неволно се показват в качеството си на примери за подражание, а далеч не са сред най-добрите. Децата биха могли да започнат да копират маниери, реакции, визия, както и отношения и в съответствие с това да взаимодействат с другите, без да си дават сметка, че видяното на екрана може да съответства много малко на реалността. Демонстрираните конфликти, интриги, злословене, както и ситуациите на вербална, а понякога и не само вербална агресия като цяло има неблагоприятно въздействие върху децата и младите хора. Случаите, в които ставаме свидетели на детска агресивност, вулгарност, както и невъзможност да бъдат приети и признати авторитети са ежедневни. Децата все по-често се обръщат към своите връстници на висок тон, грубо и нерядко цинично. Това не е изненадващо, защото моделите на комуникация, които гледат по телевизията, предполагат, че отношенията с другия е до голяма степен едно непрекъснато установяване на това кой е прав и кой не е. Все по-малко толерантност и разбиране на истината, че другият просто е различен, което не го прави по-малко добър.
От своя страна всеки участник в реалити формат се стреми към доминантна позиция, иска да се задържи на екран колкото е възможно по-продължително. Съперничеството е в основата на демонстрираното поведение, което изключва чуждото мнение и желание и намира израз в едно постоянна критика към другите. Но както често е срещана враждебността към конкурентите, така нерядко персонажите се отнасят и към своите поддръжници. Т.е. много лесно от партньори могат да станат върли противници. По-голяма популярност получават по-агресивните участници, тези които демонстрират надмощие, нарушават правилата, биват груби и самонадеяни. На показ са не най-добрите прояви. Героите на всяко шоу, разбира се, преследват своята собствена предварително поставена цел, която не включва единствено спечелването на формата. Допълнителната изгода, която може да бъде спечелена, е популярност и слава Т.е. много важно е интересът сред обществеността да е голям.
Създателите не само знаят, но и умишлено целят това и съответно правят подбор, при който събират на едно място хора с много различни възгледи, ценности, занимания и увлечения. Възможността тези предавания да достигнат до деца и младежи е наистина значителна. Скандалите и грубото поведение привлича детската и младежката аудитория, а от своя страна голямата аудитория, която предоставят младите хора, подсигурява успеха на предаването.
Особеното внимание, на което се радват реалити форматите, не винаги е пряко свързано със стремежа да се наблюдава поредния конфликт или сблъсък между участниците. Има основание да се предполага, че влияние оказва и растящото усещане за безсилие в много от хората, които гледат тези предавания. Публиката не държи да гледа новини, защото по никакъв начин няма възможност да се намеси и да им повлияе. Реалити шоуто залага именно на това, че зрителите не са просто свидетели на онова, което се разиграва пред очите им, но могат и те да участват в съдбата на героите като гласуват и гонят един участник и подкрепят друг. С други думи тези предавания илюзорно дават усещането, че зрителите са особено значим фактор.
Съвременната телевизия е бизнес, в който печалбите, материални или не, се извличат по всякакъв възможен начин. В болшинството си съвременните развлекателни предавания не носят някакво специално социално послание. Разбира се има и такива, които показват определени ситуации, в които участниците получават възможности или те самите се стремят към постигане на определени резултати, цели и мечти. Такива реалити предавания дават и пример за сила, издържливост, воля, взаимопомощ, както и способности: „Фермата“, „Мастер шеф“, „Бригада нов дом“ - реалити, свързани със здравословна промяна на теглото и др.
Всеки от нас малко или много е любопитен какво се случва в живота на другите хора около нас. Ако трябва да сме честни, чувството да разберем, че нашият живот далеч не е толкова тежък и драматичен, сравнявайки го с този на другите и техните проблеми, е наистина приятно и обнадеждаващо. В този случай реалити форматите определено могат да ни успокоят, като потвърдят, че всеки един от нас е подложен на стрес и трябва да преодолява трудностите, с които го сблъсква животът. Основният въпрос, който остава е – как.
Тук ще се срещнете с психолога на система "Знамогика" - Цвета Таманова. Идеите за тези писма изкристализираха в разговори за децата, за техните невероятни способности, за характерните особености на всяка възраст, но и за проблемите, с които се сблъскват както децата, така и техните родители, в опитите си да им дадат най-доброто, което времето и възможностите им позволяват. Следствие от тези интересни беседи са писмата, които получавахме, за да споделим с Вас. Всяко писмо засягаше конкретна тема, изложена по достъпен, но и задълбочен начин, и завършваше с някаква практическа дейност, която да Ви бъде от полза в разбирането на проблема. Тези тематични писма оформихме в два тома за любители на красивата книга. Надяваме се наблюденията и съветите, които Цвета споделя, да са интересни и полезни за Вас.
Психология в писма - 1 том
Психология в писма - 2 том
Цвета Таманова сподели с нас няколко статии на актуални за съвремието ни теми, написани от нея и публикувани във в. "Лечител", които се надяваме също да са Ви от полза.
Тормозът над децата в социалните мрежи
През последните години информационните, цифровите и интернет технологиите все повече набират скорост и бележат значително разпространение. Днес почти всички съвременни хора притежават в дома си компютър, лаптоп, таблет или мобилни телефони, чрез които да имат достъп до интернет непрекъснато. Това е още по-характерно и вярно, когато говорим за децата и младежите. Те прекарват голяма част от своето време онлайн в социалните мрежи и различните интернет приложения.
Според най-популярното определение „социална мрежа“ е интернет сайт, който позволява на регистрираните потребители да публикуват информация за себе си, да общуват, да създават нови социални връзки, както и да получават от своя страна информация за онези, които са техни контакти. Младите хора ежедневно комуникират в социалните мрежи като публикуват или проверяват актуализации, пишат съобщения или получават такива, на които незабавно отговарят. Това е нов вид социално взаимодействие, което много често има характеристики на принуда и повечето потребители не могат да противодействат на желанието да са активно в контакт – постоянно проверяват и актуализират своите статуси, дават отговори и следят за реакцията на останалите в мрежата. По този начин младите хора могат да попаднат в ситуация, в която да бъдат уязвими и да станат жертви на недобронамереност. Социалните мрежи съдържат в себе си възможности за различни комуникационни изкривявания, които да станат предпоставка за рискове от агресивност в поведението и тормоз, който би могъл да се осъществява чрез тях т.нар. в днешно време Кибер – тормоз. Той има за цел да нарани, най-вече психически.
За възрастните интернет пространството е преди всичко средство да се достигне до необходима информация. Не точно така стоят нещата при децата. За тях технологиите са средство да се запознават и общуват с връстниците си.
Изявите им и онова, което се случва във виртуалното пространство е територия, която децата много често ревниво пазят от възрастните. Това дава своите предпоставки родители и близки да останат в неведение за комуникацията, в която участват техните деца.
Кибертормозът би могъл да бъде физически, вербален или сексуален по своята природа и да се осъществява от група лица или от една отделна личност. Така или иначе основната цел на този нов вид тормоз е контрол, манипулиране и влияние над жертвата. Към начините, които водят до такъв резултат могат да се отнесат съзнателната и умишлена обида, отправянето на заплахи, популяризиране на уличаващи факти или снимки. Тормозът може да бъде еднократен или чрез повтарящи се отношения, които обикновено се запазват за дълъг период от време. За жертвите на тормоза разликата между преживян един или многократни инциденти е качествено различна. При единичен случай, разбира се стига до наплашване и до предизвикано силно напрежение, но непрекъснатият и ежедневен тормоз въздейства много по-дълбоко заставяйки жертвата да се чувства, че така ще бъде винаги. Обикновено това се случва между деца и младежи, които се познават и си взаимодействат в реалния живот, въпреки че много често този, който осъществява тормоз във виртуалното пространство действа анонимно. По-лесно е, когато самоличността е скрита. Страхът и тревожността стават неизменна част от живота на жертвата на кибер тормоз. Насилниците също имат своите характеристики. Те самите много често са в ролята на жертви в други свои взаимоотношения, изпитват фрустрация, разочарования и неудовлетвореност и се опитват да намерят изход от тези свои чувства. Чрез нарушаването на чуждите граници с усещането за недосегаемост и липса на последствия децата могат да се обърнат към технологиите, за да се опитат да се справят със собствените си негативни чувства и разочарования, но по този начин да постигнат разрушителни последици.
Агресията в училище преди години можеше да се сведе до груби физически и вербални форми, но днес към това се прибавят и моралното и психологическо насилие идващо от виртуалното интернет пространство. Ако преди детето можеше да намери убежище в своя дом, то днес домът е изгубил статута и вече не е сигурно място, защото заплахата може да дойде денонощно, от всякъде и може да достигне до всеки. Това е една качествено нова реалност.
Тийнейджърите нямат достатъчен опит за справяне в трудни ситуации. Важен е и фактът, че през този период приемането и одобрението на групата от връстници е от водещо значение. Един компрометиращ статус, снимка или клип, публикувани в мрежата, могат да се отразят пагубно на емоциите, самочувствието и дори здравето на жертвите на този съвременен вид тормоз. Обикновено децата се страхуват да споделят с родителите си, както и с близки, и приятели за случващото им се във виртуалното пространство поради заплахата от това да понесат още по-негативно отношение и отмъщение. Изпитват и неизменното чувство, характерно за всеки поставен в ролята на жертва – срам. Точно тогава, когато младият човек има най-осезаема нужда от помощ, той се изолира и остава в това преживяване сам с насилниците си.
Биха могли да бъдат разграничени следните видове кибер тормоз:
- Унизителни или оскърбителни коментари, вулгарни съобщения или забележки;
- Измъчване. Това е кибер тормоз, които се осъществява целенасочено и систематично от фалшиви профили или реални познати на жертвата, като целта е да се постигне раздразнение, стрес и тревога без да бъде поставена някаква конкретна цел. Това се случва чрез повтарящи се оскърбителни съобщения към жертвата, от които тя се чувства преследвана, а няма сили и възможности да отговори, тъй като се страхува или дори не знае кой стои зад тези съобщения;
- Очерняне, разпространение на слухове, които имат за цел да представят жертвата по възможно най-негативен начин;
- Анонимни нападки, зад които преднамерено се крие реалния извършител. Също така тук може да се причисли и разпространението на негативна, обидна, неадекватна и компрометираща информация чрез открадната парола през профила на жертвата към контактите в нейната мрежа. В този случай пострадалото дете изпитва силно унижение и нерядко се стига до там, че губи много приятели;
- Публично огласяване на лична информация, разпространение на лични и интимни факти с цел оскърбление или шантаж;
- Социална изолация. Блокиране и изключване от групов чат. Изключването от общество, към което детето е принадлежало, би могло да му се отрази много драматично. Това неизменно води до чувство на изоставеност, понижаване на самооценката и способства за това детето да има бъдещи проблеми с това да се заяви и да отстоява собствена позиция;
- Сексуално преследване. Най-честата форма е чрез заплахи или изнудване. Колкото по-големи стават децата, толкова повече се увеличава възможността да станат жертви именно на такъв тормоз;
- Открита заплаха за физическа саморазправа или разпространение на видеозаписи с извършено физическо насилие над жертвата. В този случай агресорите са почти винаги повече от един предвид това, че има някой, който записва тормоза. Записът се разпространява в социалните мрежи, където става достъпен за всички.
Възможността за анонимност в социалните мрежи има силата да променя поведението на децата, тъй като до голяма степен отпада заплахата от наказание и социално неодобрение. Това ги прави способни да кажат или да направят неща, които иначе не биха направили. Но тази анонимност е по-скоро илюзия отколкото действителност. В крайна сметка насилието почти никога не остава скрито.
Всеки вид насилие има своите психологически последствия, които могат да дадат своите отражения през целия живот на жертвите. От деца те стават възрастни, които често страдат от безсъние, психични разстройства, склонни са към подозрителност, тревожност и депресивност. От своя страна кибер агресорите също страдат от психологическите последици на своето поведение. Ставайки възрастни, те нерядко също имат проблеми във взаимоотношенията си, социалната адаптация поради проявената още в детството авторитарност и чувство за превъзходство над останалите.
Тормозът в училище има и една трета страна, която е до голяма степен определяща, а именно – свидетелите. Те също не остават незасегнати и страдат от емоционални разстройства, резки промени в настроението и липса на увереност в себе си. Биха могли да бъдат винаги нащрек, с чувството за уязвимост и разкритост в своята интернет активност.
С други думи можем да кажем, че кибер агресивността в ранна възраст категорично има силата да се превърне в сериозен и траен проблем за цял живот. Ето защо родителите е важно да бъдат внимателни за това дали децата им са влезли в една от ролите на училищен кибер тормоз. Ако имат подобни подозрения, най-удачно е да се обърнат към действащия специализиран център към полицията, които се занимава само с онлайн насилие и тормоз.
Децата и рекламата
Рекламата в днешно време ни заобикаля навсякъде. Тя ни въздейства непрекъснато от екрана на телевизора, чуваме я по радиото, виждаме я по билбордовете, появява се в интернет, на обществени места, във вестниците и списанията. Можем да я открием в случайни брошури, оставени в пощенската ни кутия. По този начин, без да си даваме сметка, рекламата започва да играе все по-важна роля в нашия живот, защото тя има потенциала да формира идеи за ценности и начин на живот. Това въздействие, което е едновременно на съзнавано и на несъзнавано ниво се отразява върху поведението на хората, може да им създаде нови навици, представи и модели на поведение.
Специфика на рекламата е нейната еднопосочна ориентация - от продавача към купувача. В нея липсва персоналният, личният елемент, защото тя е насочена към масата от потребители, но онези, които гледат рекламата, винаги я възприемат лично, като че ли тя има отношение именно към тях и конкретния им проблем. Поради своята достъпност децата са в значителна степен в контакт с рекламата. Това поставя въпроса дали може да бъде засегната незащитената детска психика. Въздействието на рекламата има ли потенциала да оформи бъдещия послушен потребител?
Възможно е да ви е правило впечатление как се променя поведението на децата, когато по телевизията започнат рекламите. Тогава те спират игрите и гледат в екрана с едно подчертано внимание, което послушно следва бързо сменящите се картини. Именно в този момент беззащитният мозък на детето активно и трайно възприема всичко онова, което му се подава. Децата, особено най-малките за разлика от възрастните, не са в състояние ефективно да се противопоставят на въздействието. Еднотипните картини и звуци практически не дразнят децата. Това е причината, подари която те могат да гледат една и съща реклама отново и отново без да намалява техният интерес и внимание.
Първото, което привлича децата е самата картина с нейните ярки цветове. Смисълът, който носи рекламата няма особено значение, защото всъщност се възприема несъзнавано. По този начин детето попада напълно под влиянието на рекламата.
Вредното въздействие от рекламата върху деца не е непосредствено очевидно. Целенасоченото стимулиране към покупателна активност може да доведе до подмяна на истинските ценности в живота, промяна на хранителни навици, както и толерирането на агресивност сред тийнейджъри. Какви са причините за дълбокото въздействие на рекламата върху психиката на детето?
За да се намери отговорът на този въпрос, ще трябва да се обърне внимание на психологията на рекламата. Нейната основна цел всъщност е да създаде усещане за незадоволена потребност и да предложи продукт или начин, по който да бъде постигнато задоволяване. Така да се постигне удоволствие. Това е особено въздействащо за децата, тъй като удоволствието е нещо, което те трудно отлагат и се стремят да получат възможно най-бързо. Децата притежават и много живо въображение, което им помага лесно да влязат в образите на героите от рекламните клипове.
Специалистите в създаването на реклами често използват различни приказни или фантастични герои. Тази идея има своите психологически предпоставки. Подсъзнателно децата, но и много възрастни, са привлечени от всичко приказно и вълшебно. Професионалните рекламодатели са наясно, че най-силно въздействие върху детето имат методите на имитация и внушения.
Масовият зрител на реклами е на възраст между 4 и 6 години. Децата под осемгодишна възраст не са в състояние да възприемат критично текста и съдържанието на рекламните послания и са готови да ги възприемат винаги за вярни, коректни и точни. Децата растат и с възрастта те подхождат към телевизионната реклама по-реалистично. Тийнейджърите обръщат много по-малко внимание на рекламата, отколкото малките деца. Това означава, че създателите им целенасочено въздействат върху малките телевизионни зрители. Именно те много често изискват от родителите си в магазините с викове: „Купи ми това!“ Децата не са активните покупатели, но те имат потенциала да налагат своя избор върху родителите си. Светът на стоките, които ни заобикалят е огромен. Благодарение на рекламата децата започват да се ориентират по-добре в този свят. Те имат информация за предназначение, действие, предимства и недостатъци.
Всичко това постепенно приближава детето до света на възрастните. То започва да научава и разбира понятия като цена, доходи, отстъпки, качество. Материалното става все по-доминиращо и определя кой си ти според това, което притежаваш, ползваш, консумираш.
Важно е как рекламата влияе на потребностите на детето. Преднамереното представяне, че определени рекламирани стоки са пряко свързани с успех, приемане от другите, имидж, красота, слава и власт е с цел да се създадат трайни представи, които да водят до спонтанни, несъзнавани модели на поведение и задоволяване на потребностите. Но тук се крие риск, който е пряко свързан с това, че детето не знае как да ограничи исканията си. Така че съществува възможност за формиране на навици за прекомерна консумация. Например, ако едно дете не може да получи нещо престижно пред неговите връстници, това може да доведе до страх от отхвърляне и безпокойство. Не винаги желанията и възможностите съвпадат и родителите не могат да купят това, което детето иска. То може да изпита чувство на неудовлетвореност, често нарастващо и превръщащо се в недоволство и противопоставяне на наложените ограничения от родителите. Би могло да доведе до усещане за личност, понасяща загуби, неприета и неудачна, особено, ако връстниците на това дете или юноша притежават и използват рекламираната стока. Децата са раними и чувствителни към тези детайли, които ги поставят в неравнопоставено положение.
Колкото по-малко е детето, толкова повече то вярва на това, което се съдържа в рекламата. Това крие опасности по отношение на рекламите свързани с храни и напитки. На пръв поглед те изглеждат безвредни, но когато се замислим какво реално се рекламира, ще открием, че всъщност рекламираното не съдържа нищо полезно, напротив, дори е вредно. Популярността на рекламите за чипсове, снаксове, кубети, енергийни и газирани безалкохолни и алкохолни напитки и др. не предупреждава за това дали тези храни и напитки са добри за здравето. Те се предлагат като носещи емоция и това е достатъчно за рекламодателите.
По отношение на посланията, които правят рекламите към децата и юношите е важно да се има предвид, че те са сравнително простички като звучене, научават се лесно, забавни и оригинални са, както и винаги придружени от мелодия, която също има потенциала да остане в съзнанието им за дълго и по този начин съвсем естествено да бъде правена асоциация с рекламирания продукт. Тийнейджърите и децата често се опитват да приемат ролеви модели и да подражават на показаното от рекламата, защото тези образи са привлекателни, силни, интелигентни, успяващи. Ако към това прибавим и факта, че е привлечена обичана знаменитост, която става рекламно лице на продукта, това прави рекламата още по-въздействаща. В този случай желанието да притежават, употребяват или консумират онова, което ще ги доближили до техните идоли, ще ги накара да бъдат още по-безкритични в избора си. Това крие потенциал да създаде хранителни навици, които включват продукти със съмнително качество и дори оказващи вредно въздействие върху подрастващия организъм, особено използвани или консумирани често и в завишено количество. Тук е ролята на родителите да дадат повече обективна информация и разяснения относно възможната вреда за здравето от рекламираните продукти. В противен случай има риск от формиране на навици за неправилно хранене, които могат да се запазят за много дълъг период от време, а в някои случаи и за цял живот. Това неизбежно ще доведе до болести и затлъстяване. От друга страна в рекламите могат да се видят много елегантни и красиви модели, което може да доведе до подценяване и ниско самочувствие, криещо риск от хранителни разстройства.
Не можем да подминем и факта, че в рекламите, насочени към тийнейджърите, присъства засилено сексуално съдържание. Това завишено сексуално звучене би могло да изиграе роля в подмяната на моралните ценности. Стремежът да бъде имитирано провокативно поведение може да постави акцент върху физиологията и сексуалността и да доведе до социални отклонения и проблеми.
Другата основна причина, поради която децата принуждават родителите си да купуват определен продукт, е опаковката на продукта. Опаковката въздейства чрез оригинален дизайн, цветовете, форми и фигури, които също стават емблема на продукта.
Голям дял от рекламите касаят козметика и продукти, които подсигуряват грижата за кожата, тялото, ноктите, косата. Те също могат да налагат стереотипи за красота. Така ако детето няма буйна, гъста и без пърхут коса или има излязла пъпка на лицето, то иска да се скрие от останалите и да не се показва пред никого. Точно обратното се случва на героите от рекламата. Те почти като след магия се отървават от неприятния проблем и съответно са харесвани и обичани. Не можем да отхвърлим факта, че рекламата често е фалшива. Ето защо от ранна възраст родителите трябва да учат децата си да различават "рекламната реалност" от действителността. Способността да се разбере на какво може да се вярва - това е задължителен елемент на израстването. За тийнейджърите външният вид играе много важна роля. Но за разлика от онова, което се случва в рекламите, в реалния живот справянето с проблемите, свързани с външния вид, не е толкова лесно. Това до голяма степен спомага появата на комплекси и съмнения в себе си.
Съвременните деца, но и възрастни, се сблъскват многократно с рекламите, които популяризират игри и лотарии. Чрез тях се постига едно изживяване на фантазия, свързана с печалба на големи суми пари или скъпи предмети. Това може да послужи за основа на стратегии, които да ръководят поведението при трудни или изискващи решения житейски ситуации.
Ролята на родителите е определяща в превенцията относно въздействието на рекламата върху детската психика. Препоръчително е те да имат контрол над това, на което децата могат да попаднат в интернет или по телевизията. Това може да се осъществи като бъде намалено времето пред телевизора, смартфона или компютъра и децата бъдат стимулирани да се забавляват и по алтернативни начини. Не винаги ограничението е възможно, затова другото много важно, което родителите могат да направят, е да разговарят и обсъждат рекламните съдържания с децата, да им дават примери, за да могат да направят разликата между фантазията и реалността.
Реалити предавания и влиянието им над обществото
Съвременното общество е информационно. Средствата за масова информация и комуникация са сред водещите фактори, които влияят на формирането на ценности, морал и приоритети. Това най-вече касае телевизията, която е най-популярна и е много лесно достъпна за хората. Какво предлага телевизионният екран и спомага ли то да се повиши нивото на образователна, духовно-нравствена култура? Това е въпрос, който се нуждае от сериозно обсъждане. Темата става още по-актуална, ако става дума за жанра реалити предаване.
Реалността, пресъздадена на телевизионния екран, добива все повече популярност. Това, което хората преди никога не биха споделили пред някой непознат, сега се представя с подробности, дори до голяма степен преувеличено. В повечето случаи участниците в предаването се злепоставят, конкурират, нападат и често докато са във формата, не са наясно какво се случва в действителност и как изглежда поведението им отстрани. Осъзнаването идва в момента, в който те видят излъчената история и си дадат сметка, колко различна е тя от онова, което реално се е случило, или от онова, което те реално са преживели. В името на шоуто всичко е било изопачено и предадено по начин да създава внушения в аудиторията. За зрителя остава да избере дали да повярва на видяното и споделеното и да го приеме за реално, или да разглежда ситуацията като шоу, в което всеки се опитва да спечели одобрение и симпатии, а защо не и популярност за лимитирано време, в което ще бъде обект на вниманието на зрителите. Това поставя участниците в качествено нова и непозната за тях ситуация. В нея те могат да демонстрират поведения, които да бъдат неочаквани и за самите тях и да бъдат далеч от обичайните им начини на реакция и поведение в действителността. Но дали зрителите искат да видят реалността?
Желанието на повечето е просто да бъдат забавлявани, изненадвани и да се уверят, че техният живот далеч не е толкова тежък, еднообразен и изпълнен с неприемливи моменти, колкото този представен в реалити предаването. Тези формати до голяма степен са насочени и имат за цел да се извадят на показ различни по естество конфликти между личностите в тях, стимулира се атмосфера на конкуренция като участниците демонстрират различен модел на поведение, но като цяло стремежът е да се постигне ефектът, при който аудиторията да избира кого подкрепя и харесва и кого – не.
Ако се опитаме да направим равносметка, ще стигнем до извода, че няма тема от личния живот на човек, която да не е станала обект на реалити формат и да не е била разглеждана и обсъждана. Това, че много от историите, излъчвани по телевизията, са измислени и инсценирани, не променя успеха на реалити предаванията.
Средствата за масова информация влияят както на поведението, така и на самооценката и на представите, които имат хората по отношение на норми, правила и взаимоотношения. Те създават образци на поведения, които стават водещи за много хора, формират цели, приоритети и желания, внушават пътя и методите, по които тези желания могат да бъдат удовлетворени. С други думи, дават модел за това, как човек може да представя себе си пред другите, да мисли за това кой е той и какво заслужава, как да се държи и да говори със заобикалящите го. Този образ е желан и много често безкритично изкопиран от модела в реалити предаването, въпреки че може да съществуват значими различия, т.е. всичко това може да се разглежда като една илюзия.Телевизията има възможности да стигне до хората по различни начини в различни форми, чрез които избирателно да пропагандира настоящи и бъдещи ценности.
Споровете, които се водят около реалити предаванията за въздействието им както върху обществото, така и върху отделния човек, не са отскоро. Едно е сигурно и не бива да се отрича. Тези предавания привличат вниманието, хората се интересуват, обсъждат участниците, вълнуват се по повод тяхното представяне. За разлика от други продукции, реалити предаванията размиват границите между действително и измислено. Зрителите лесно могат да станат обект на внушения и до голяма степен да престанат да бъдат себе си, а да се опитват да подражават на хората от екрана, които харесват. Особено уязвими са децата, които могат безкритично да приемат образите от предаванията като еталон на поведение.
Необходимо е да се отчете, че продуцентите и организаторите на реалити проектите се стремят да ограничават и санкционират непристойното поведение или език на участниците и въпреки това агресивността присъства по един или друг начин и достига и до възрастни, и до деца. Именно това до голяма степен е застрашаващо детската психика, тъй като детските възгледи и убеждения не са докрай изградени. Реалити предаванията събуждат нездраво любопитство към живота на персонажи, които волно или неволно се показват в качеството си на примери за подражание, а далеч не са сред най-добрите. Децата биха могли да започнат да копират маниери, реакции, визия, както и отношения и в съответствие с това да взаимодействат с другите, без да си дават сметка, че видяното на екрана може да съответства много малко на реалността. Демонстрираните конфликти, интриги, злословене, както и ситуациите на вербална, а понякога и не само вербална агресия като цяло има неблагоприятно въздействие върху децата и младите хора. Случаите, в които ставаме свидетели на детска агресивност, вулгарност, както и невъзможност да бъдат приети и признати авторитети са ежедневни. Децата все по-често се обръщат към своите връстници на висок тон, грубо и нерядко цинично. Това не е изненадващо, защото моделите на комуникация, които гледат по телевизията, предполагат, че отношенията с другия е до голяма степен едно непрекъснато установяване на това кой е прав и кой не е. Все по-малко толерантност и разбиране на истината, че другият просто е различен, което не го прави по-малко добър.
От своя страна всеки участник в реалити формат се стреми към доминантна позиция, иска да се задържи на екран колкото е възможно по-продължително. Съперничеството е в основата на демонстрираното поведение, което изключва чуждото мнение и желание и намира израз в едно постоянна критика към другите. Но както често е срещана враждебността към конкурентите, така нерядко персонажите се отнасят и към своите поддръжници. Т.е. много лесно от партньори могат да станат върли противници. По-голяма популярност получават по-агресивните участници, тези които демонстрират надмощие, нарушават правилата, биват груби и самонадеяни. На показ са не най-добрите прояви. Героите на всяко шоу, разбира се, преследват своята собствена предварително поставена цел, която не включва единствено спечелването на формата. Допълнителната изгода, която може да бъде спечелена, е популярност и слава Т.е. много важно е интересът сред обществеността да е голям.
Създателите не само знаят, но и умишлено целят това и съответно правят подбор, при който събират на едно място хора с много различни възгледи, ценности, занимания и увлечения. Възможността тези предавания да достигнат до деца и младежи е наистина значителна. Скандалите и грубото поведение привлича детската и младежката аудитория, а от своя страна голямата аудитория, която предоставят младите хора, подсигурява успеха на предаването.
Особеното внимание, на което се радват реалити форматите, не винаги е пряко свързано със стремежа да се наблюдава поредния конфликт или сблъсък между участниците. Има основание да се предполага, че влияние оказва и растящото усещане за безсилие в много от хората, които гледат тези предавания. Публиката не държи да гледа новини, защото по никакъв начин няма възможност да се намеси и да им повлияе. Реалити шоуто залага именно на това, че зрителите не са просто свидетели на онова, което се разиграва пред очите им, но могат и те да участват в съдбата на героите като гласуват и гонят един участник и подкрепят друг. С други думи тези предавания илюзорно дават усещането, че зрителите са особено значим фактор.
Съвременната телевизия е бизнес, в който печалбите, материални или не, се извличат по всякакъв възможен начин. В болшинството си съвременните развлекателни предавания не носят някакво специално социално послание. Разбира се има и такива, които показват определени ситуации, в които участниците получават възможности или те самите се стремят към постигане на определени резултати, цели и мечти. Такива реалити предавания дават и пример за сила, издържливост, воля, взаимопомощ, както и способности: „Фермата“, „Мастер шеф“, „Бригада нов дом“ - реалити, свързани със здравословна промяна на теглото и др.
Всеки от нас малко или много е любопитен какво се случва в живота на другите хора около нас. Ако трябва да сме честни, чувството да разберем, че нашият живот далеч не е толкова тежък и драматичен, сравнявайки го с този на другите и техните проблеми, е наистина приятно и обнадеждаващо. В този случай реалити форматите определено могат да ни успокоят, като потвърдят, че всеки един от нас е подложен на стрес и трябва да преодолява трудностите, с които го сблъсква животът. Основният въпрос, който остава е – как.
