Какво измерваме с часовника? Часовете, минутите и секундите. В едно денонощие има 24 часа. За толкова време Земята прави едно пълно завъртане около оста си.
Защо има ден и нощ? Защото докато Земята се върти, едната ѝ половина е обърната към Слънцето, а другата – не. На светлата половина е ден, а на тъмната – нощ. Дните и нощите обикновено не са равни по дължина, с изключение на два дни в годината. Наричаме ги дни на пролетното и есенното равноденствие. Има едно денонощие в годината, когато денят е най–дълъг, а нощта най-къса, нарича се лятно слънцестоене. Тогава Слънцето най–дълго време огрява тази част от земното кълбо. Има и зимно слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят – най-кратък. Между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене денят нараства и е по–голям от нощта, а между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нощта нараства и е по-голяма от деня.
Защо има ден и нощ? Защото докато Земята се върти, едната ѝ половина е обърната към Слънцето, а другата – не. На светлата половина е ден, а на тъмната – нощ. Дните и нощите обикновено не са равни по дължина, с изключение на два дни в годината. Наричаме ги дни на пролетното и есенното равноденствие. Има едно денонощие в годината, когато денят е най–дълъг, а нощта най-къса, нарича се лятно слънцестоене. Тогава Слънцето най–дълго време огрява тази част от земното кълбо. Има и зимно слънцестоене, когато нощта е най-дълга, а денят – най-кратък. Между пролетното равноденствие и лятното слънцестоене денят нараства и е по–голям от нощта, а между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нощта нараства и е по-голяма от деня.
Планетата се загрява или охлажда, сменят се сезоните, но часовете в денонощието си остават 24 – времето на една пълно завъртане на Земята около нейната невидима ос. Преди да изобретят часовника, хората са познавали времето по Слънцето. Ставали са с неговия изгрев и са лягали със залеза. Неслучайно едни от най-старите часовници са слънчевите. Лесно е да се направи слънчев часовник. Нуждаем се само от една пръчица и равна повърхност, на която да начертаете кръг, разделен на 12 части. И слънце, разбира се... Има и пясъчни часовници. Според количеството пясък в тях, което изтича на тънка струйка, можем да отмерим точно определено, кратко време – 5 мин., половин час...
Механичните ръчни и стенни часовници и будилници се състоят от много малки зъбчати колелца, които се движат едновременно в различни посоки, като се срещат и зацепват така, че да отмерват ритмично времето. Този малък зъбчат механизъм се намира под циферблата, на който са отбелязани 12 часа, а между всеки час има направени 5 по-малки деления. Те са ни нужни, за да следим минутите. Както вече знаете, 1 час се състои от 60 минути – едно пълно завъртане на дългата тънка стрелка. Тя се движи по-бързо от късата стрелка за часовете. Най-бързо се движи червената стрелка за секундите. Една минута има 60 секунди, през които тази чевръста стрелка не спира нито за секунда. Всъщност, по нея можете да познаете дали часовникът ви работи, или може би се нуждае от повторно навиване или от нова батерия... В наши дни повечето хора носят електронни часовници – някои с електронен циферблат, други – със стрелки. На часовниците с електронен циферблат електронното време се показва на екранче, с цифри и точки между часовете, минутите и секундите. Тези часовници показват и датата, служат и за будилници. Часовници имаме и на GSM–те си, на компютрите, на домакинските електроуреди за засичане на точно време. Полезно изобретение е часовникът, нали?
А знаете ли как растенията показват времето? Вижте сами...
А знаете ли как растенията показват времето? Вижте сами...
RSS Feed
