Философия за деца – да, но как?
Въпросът с усвояването на умението да философстваш вече отдавна не е дали, а как. Философията с деца убедително доказа своята важна роля в самоосъзнаването на малките търсачи на истината чрез удовлетворяването на несекващата им потребност да търсят в себе си своите въпроси и да дават своите отговори. Тя показа, че помага на децата да добият увереност в способността си да преоткриват етични правила и норми, да развият умения да разсъждават логично, да се изразяват смислено и да поставят на вниманието на възрастните своите желания, мисли, открития, откровения, тайни...
Големият въпрос не е дали да се философства с децата, а как. Отговорът на този въпрос получаваме тогава, когато си отговорим на друг важен въпрос: какво точно означава да философстваш. Безсмислената реторика и търсенето на теле под вола, с други думи жонглирането с думи, лишено от мотивирано основание и жизнена опора, със сигурност довежда децата до състояние на преумора от слушане, нервничене и поединично спасяване с някакво странично занимание J. Тоест чистата софистика може да е интересна за порасналите, но със сигурност е напълно безсмислена за децата. Тяхната неподправена, дейна, непосредствена в израза си природа не търпи фалша и безумното разглаголстване. И с право! Ние самите не бихме искали да отгледаме деца лицемери или дърдорковци. Нашата главна задача не е да покажем на децата колко добре умеем да боравим с философските категории, а да им помогнем да облекат истините, до които са стигнали сами, в думи, жестове, образи, картини. Децата добре владеят езика на непосредственото общуване, синкретичната, дълбоко философска образност на своите усещания и преживявания, и изпитват вътрешна потребност да дадат гласност на вътрешното си познание за нещата – такива, каквито ги виждат и разбират. Може би ще се учудите до колко дълбоки прозрения може да стигне едно дете, стига да му дадете възможност и да го предразположите с добронамереност, търпение и радост от споделянето. В децата живее мъдрост, която има нужда да бъде изведена навън, да бъде чута, видяна, съпреживяна. И с кого най-добре, ако не с хората, на които детето има най-голямо доверие – отговорните възрастни. Думата „отговорни“ звучи доста странно, може би демодирано, но истината е, че нашата отговорност към децата днес е по-голяма отвсякога. И не за друго, а защото нашето екстремно време ражда екстремни деца, които се нуждаят от нова, екстремна педагогика – тази на откривателството в крачка. Да, децата са най-добрите ни учители. В този смисъл философията за деца е не по-малко интересна и осмисляща себе си и за самите възрастни. Толкова е очароващо и трогателно да чуеш от устата на дете истина, която винаги си знаел, но кой знае как и защо си загубил или забравил, залутан по пътищата на живота. Детската сензитивност нерядко ни спасява от собствената ни безпътица. Често нашите деца ни дават отговори на важни въпроси, които сами отдавна безуспешно търсим, но кой знае как те успяват да разберат, че имаме нужда да получим.
Изниква друг логичен въпрос – щом думите не са главното изразно средство за децата, как тогава се философства с тях. Ами спомнете си дали най-големите философи са били словоизлиятели. Разбира се, че не. Истинският философски изказ е кратък, синтезиран израз на дълбоко изживяна истина. Житейската мъдрост няма нужда от мъдруване, тя говори сама за себе си. Как? С няколко думи, с образ , с рисунка, с жест. Най-големите философи дори са отказвали да говорят – изразявали са се без думи. А това децата го умеят прекрасно! Нека ги предразположим да ни разкрият своята мъдрост, своята истина, своята философия.
Въпросът с усвояването на умението да философстваш вече отдавна не е дали, а как. Философията с деца убедително доказа своята важна роля в самоосъзнаването на малките търсачи на истината чрез удовлетворяването на несекващата им потребност да търсят в себе си своите въпроси и да дават своите отговори. Тя показа, че помага на децата да добият увереност в способността си да преоткриват етични правила и норми, да развият умения да разсъждават логично, да се изразяват смислено и да поставят на вниманието на възрастните своите желания, мисли, открития, откровения, тайни...
Големият въпрос не е дали да се философства с децата, а как. Отговорът на този въпрос получаваме тогава, когато си отговорим на друг важен въпрос: какво точно означава да философстваш. Безсмислената реторика и търсенето на теле под вола, с други думи жонглирането с думи, лишено от мотивирано основание и жизнена опора, със сигурност довежда децата до състояние на преумора от слушане, нервничене и поединично спасяване с някакво странично занимание J. Тоест чистата софистика може да е интересна за порасналите, но със сигурност е напълно безсмислена за децата. Тяхната неподправена, дейна, непосредствена в израза си природа не търпи фалша и безумното разглаголстване. И с право! Ние самите не бихме искали да отгледаме деца лицемери или дърдорковци. Нашата главна задача не е да покажем на децата колко добре умеем да боравим с философските категории, а да им помогнем да облекат истините, до които са стигнали сами, в думи, жестове, образи, картини. Децата добре владеят езика на непосредственото общуване, синкретичната, дълбоко философска образност на своите усещания и преживявания, и изпитват вътрешна потребност да дадат гласност на вътрешното си познание за нещата – такива, каквито ги виждат и разбират. Може би ще се учудите до колко дълбоки прозрения може да стигне едно дете, стига да му дадете възможност и да го предразположите с добронамереност, търпение и радост от споделянето. В децата живее мъдрост, която има нужда да бъде изведена навън, да бъде чута, видяна, съпреживяна. И с кого най-добре, ако не с хората, на които детето има най-голямо доверие – отговорните възрастни. Думата „отговорни“ звучи доста странно, може би демодирано, но истината е, че нашата отговорност към децата днес е по-голяма отвсякога. И не за друго, а защото нашето екстремно време ражда екстремни деца, които се нуждаят от нова, екстремна педагогика – тази на откривателството в крачка. Да, децата са най-добрите ни учители. В този смисъл философията за деца е не по-малко интересна и осмисляща себе си и за самите възрастни. Толкова е очароващо и трогателно да чуеш от устата на дете истина, която винаги си знаел, но кой знае как и защо си загубил или забравил, залутан по пътищата на живота. Детската сензитивност нерядко ни спасява от собствената ни безпътица. Често нашите деца ни дават отговори на важни въпроси, които сами отдавна безуспешно търсим, но кой знае как те успяват да разберат, че имаме нужда да получим.
Изниква друг логичен въпрос – щом думите не са главното изразно средство за децата, как тогава се философства с тях. Ами спомнете си дали най-големите философи са били словоизлиятели. Разбира се, че не. Истинският философски изказ е кратък, синтезиран израз на дълбоко изживяна истина. Житейската мъдрост няма нужда от мъдруване, тя говори сама за себе си. Как? С няколко думи, с образ , с рисунка, с жест. Най-големите философи дори са отказвали да говорят – изразявали са се без думи. А това децата го умеят прекрасно! Нека ги предразположим да ни разкрият своята мъдрост, своята истина, своята философия.
