Нашата слънчева система е звездна система с едно слънце, около което обикалят различни по големина и вид планети. Всяка една от тях има своя собствена кръгова пътека или орбита, по която се движи около Слънцето, привлечена от мощната му гравитация.
Слънцето се намира в центъра на нашата звездна система и представлява гореща топка газ. Нашата звезда излъчва своята енергия към всички тела от системата, дарявайки ги със светлина и топлина.
Слънцето има свое ядро, в което се извършва истинското производство на неговата невероятно мощна и жизненоважна енергия. То има своя фотосфера, в която се наблюдава активно движение и изтласкване на гигантски енергийни вълни, както и избухвания, наподобяващи огромни огнени вълни и светлинни снопове.
Слънцето се намира в центъра на нашата звездна система и представлява гореща топка газ. Нашата звезда излъчва своята енергия към всички тела от системата, дарявайки ги със светлина и топлина.
Слънцето има свое ядро, в което се извършва истинското производство на неговата невероятно мощна и жизненоважна енергия. То има своя фотосфера, в която се наблюдава активно движение и изтласкване на гигантски енергийни вълни, както и избухвания, наподобяващи огромни огнени вълни и светлинни снопове.
Планетите са големи тела, образувани от газ, скали и метал. Познати са ни 9 планети от нашата Слънчева система.
Най–вътрешната планета се нарича Меркурий. Тя е най–близо до Слънцето. Има най–дългия ден и най–късата година от всички останали планети в системата. Освен това дължината на годината на Меркурий е по–кратка от неговия ден. Досещате ли се какво означава това? Годината се равнява на 88 земни дни, а денят на 176 дни –толкова време минава от един слънчев изгрев до друг на тази малка планета. Повърхността и е осеяна с кратери, а във вътрешността и има огромно желязно ядро. На Меркурий има и планински вериги.
Най–вътрешната планета се нарича Меркурий. Тя е най–близо до Слънцето. Има най–дългия ден и най–късата година от всички останали планети в системата. Освен това дължината на годината на Меркурий е по–кратка от неговия ден. Досещате ли се какво означава това? Годината се равнява на 88 земни дни, а денят на 176 дни –толкова време минава от един слънчев изгрев до друг на тази малка планета. Повърхността и е осеяна с кратери, а във вътрешността и има огромно желязно ядро. На Меркурий има и планински вериги.
Втората по отдалеченост планета от Слънцето е Венера. Тя е по–гореща от Меркурий и е обвита от атмосфера, съставена от въглероден диоксид – газът, който хората издишат във въздуха на Земята. Повърхността на Венера е скрита от гъсти оранжеви облаци. Слънчевата светлина прониква в атмосферата и загрява планетата. Една част от получената от Слънцето светлина Венера излъчва към Земята. Орбитата ѝ се намира между Земята и Слънцето, затова я виждаме сутрин и вечер и я наричаме Зорница, когато изгрее на зазоряване, и Вечерница, когато се появи ярко в небето привечер.
Нашата Земя е третата планета от Слънчевата система. Тя е уникална по вид, защото на нея има богат органичен живот, благодарение на водата, течаща свободно на повърхността й. Водата е помогнала за развитие на красиво и разнообразно растително царство, което е създало въздушна атмосфера. В тази гостоприемна жизнена среда се развиват хора и животни. Нашата Земя си има своя естествена планета спътник –Луната.
Луната е скалисто тяло, покрито с кратери, което не излъчва своя светлина. Ние виждаме Луната да изгрява и залязва на нашето небе, но това всъщност е отразената слънчева светлина. На Луната може да става много по–горещо и много по–студено, отколкото на Земята. Луната няма атмосфера. Освен това, ние виждаме винаги само едната и страна, а другата остава винаги скрита. При движението си около Земята Луната преминава през различни фази – от новолуние до пълнолуние и обратно. Установено е, че човешкото и животинското поведение, както и животът на растенията, зависи от лунните фази, така както и от слънчевите цикли. От Земята можем да наблюдаваме слънчево и лунно затъмнение. Това се случва, когато Луната застане между Земята и Слънцето и го засенчи или когато Луната премине през сянката на Земята, т.е. напълно се скрие от Слънцето.
Марс е известен като червената планета. Той е добре изучен от хората. Има направени подробни карти на повърхността му. Свети ярко в небето. Движи се бързо. Наскоро беше открита и вода на Марс. Това е планета, която привлича вниманието и разпалва въображението.
Юпитер е най–голямата планета в Слънчевата система – толкова голяма, че в нея могат да се поберат всички останали планети. Върти се по–бързо от тях и денят и трае малко по–малко от 10 часа. Красивите ивици и пръстени, изписани на повърхността му са облачни вихри. Има външен пръстен и голямо червено петно, известно като „окото на Юпитер”. Това всъщност е огромен въртящ се вихър. Юпитер има 4 големи спътника. Сред тях е и най–големият спътник в Слънчевата система – Ганимед. Всички спътници на Юпитер, подобно на нашата Луна, са обърнати само с едната си страна към планетата.
Сатурн е известен като планетата с пръстените, въпреки че и четирите големи планети в Слънчевата система имат пръстени. Пръстените на Сатурн се състоят от хиляди отделни пръстенчета. Сатурн се върти толкова бързо, че при полюсите е леко сплеснат, а при екватора – издут. Освен това има най–много известни луни от която и да е друга планета в Слънчевата система.
Уран е интересна, но слабо изучена планета. Обикаля около Слънцето само с едната си страна. Повърхността му е много студена. Пръстените му са бледи и разположени почти вертикално. Има свое семейство от спътници, на които хората са дали красиви имена: Ариел, Титания, Миранда, Дездемона, Оберон и др.
Нептун има блестяща синя атмосфера. И той като Юпитер има свое „око”. Пръстените му са много тесни. Има два известни спътника. Най–големият – Тритон, е с най–студена повърхност в Слънчевата система, въпреки че в пространството избухват огнени езици от газ. Собственото му въртене е в посока обратна на посоката на обиколка около Нептун.
Плутон – последната известна планета, намираща се най–далече от Слънцето, е по–малка от нашата Луна. Повърхността на Плутон е много студена, а денонощието му е равно на малко повече от 6 земни. Годината му е много по–къса от нашата. Има една луна, на която сме дали име Харон.
През 2006 г. учените обаче официално отписаха Плутон от списъка на планетите в Слънчевата система. С това броят на планетите в нея стана 8.
През 2006 г. учените обаче официално отписаха Плутон от списъка на планетите в Слънчевата система. С това броят на планетите в нея стана 8.
...И тази красива и интересна слънчева система е една от многото звездни системи в галактиката, наречена Млечен път – нашата Галактика.