Нашата слънчева система е звездна система с едно слънце, около което обикалят различни по големина и вид планети. Всяка една от тях има своя собствена кръгова пътека или орбита, по която се движи около Слънцето, привлечена от мощната му гравитация.
Слънцето се намира в центъра на нашата звездна система и представлява гореща топка газ. Нашата звезда  излъчва своята енергия към всички тела от системата, дарявайки ги със светлина и топлина.
Слънцето има свое ядро, в което се извършва истинското  производство на неговата невероятно мощна и жизненоважна енергия. То има своя фотосфера, в която се наблюдава активно движение и изтласкване на гигантски енергийни вълни, както и избухвания, наподобяващи огромни огнени вълни и светлинни снопове.

​Планетите са големи тела, образувани от газ, скали и метал. Познати са ни 9 планети от нашата Слънчева система.
Най–вътрешната планета се нарича Меркурий. Тя е най–близо до Слънцето. Има най–дългия ден и най–късата година от всички останали планети в системата. Освен това дължината на годината на Меркурий е по–кратка от неговия ден. Досещате ли се какво означава това? Годината се равнява на 88 земни дни, а денят на 176 дни –толкова време минава от един слънчев изгрев до друг на тази малка планета. Повърхността и е осеяна с кратери, а във вътрешността  и има огромно желязно ядро. На Меркурий има и планински вериги.

Втората по отдалеченост планета от Слънцето е Венера. Тя е по–гореща от Меркурий и е обвита от атмосфера, съставена от въглероден диоксид – газът, който хората издишат във въздуха на Земята. Повърхността на Венера е скрита от гъсти оранжеви облаци. Слънчевата светлина прониква в атмосферата и загрява планетата. Една част от получената от Слънцето светлина Венера излъчва към Земята. Орбитата ѝ се намира между Земята и Слънцето, затова я виждаме сутрин и вечер и я наричаме Зорница, когато изгрее на зазоряване, и Вечерница, когато се появи ярко в небето привечер.

​Нашата Земя е третата планета от Слънчевата система. Тя е уникална по вид, защото на нея има богат органичен живот, благодарение на водата, течаща свободно на повърхността й. Водата е помогнала за развитие на красиво и разнообразно растително царство, което е създало въздушна атмосфера. В тази гостоприемна жизнена среда се развиват хора  и животни. Нашата Земя си има своя естествена планета спътник –Луната.

​Луната е скалисто тяло, покрито с кратери, което не излъчва своя светлина. Ние виждаме Луната да изгрява и залязва на нашето небе, но това всъщност е отразената слънчева светлина. На Луната може да става много по–горещо и много по–студено, отколкото на Земята. Луната няма атмосфера. Освен това, ние виждаме винаги само едната и страна, а другата остава винаги скрита. При движението си около Земята Луната преминава през различни фази – от новолуние до пълнолуние и обратно. Установено е, че човешкото и животинското поведение, както и животът на растенията, зависи от лунните фази, така както и от слънчевите цикли. От Земята можем да наблюдаваме слънчево и лунно затъмнение. Това се случва, когато Луната застане между Земята и Слънцето и го засенчи или когато Луната премине през сянката на Земята, т.е. напълно се скрие от Слънцето.

​Марс е известен като червената планета. Той е добре изучен от хората. Има направени подробни карти на повърхността му. Свети ярко в небето. Движи се бързо. Наскоро беше открита и вода на Марс. Това е планета, която привлича вниманието и разпалва въображението.

​Юпитер е най–голямата планета в Слънчевата система – толкова голяма, че в нея могат да се поберат всички останали планети. Върти се по–бързо от тях и денят и трае малко по–малко от 10 часа. Красивите ивици и пръстени, изписани на повърхността му са облачни вихри. Има външен пръстен и голямо червено петно, известно като „окото на Юпитер”. Това всъщност е огромен въртящ се вихър. Юпитер има 4 големи спътника. Сред тях е и най–големият  спътник в Слънчевата система – Ганимед. Всички спътници на Юпитер, подобно на нашата Луна, са обърнати само с едната си страна към планетата.

​Сатурн е известен като планетата с пръстените, въпреки че и четирите големи планети в Слънчевата система имат пръстени. Пръстените на Сатурн се състоят от хиляди отделни пръстенчета. Сатурн се върти толкова бързо, че при полюсите е леко сплеснат, а при екватора – издут. Освен това има най–много известни луни от която и да е друга планета в Слънчевата система.

​Уран е интересна, но слабо изучена планета. Обикаля около Слънцето само с едната си страна. Повърхността му е много студена. Пръстените му са бледи и разположени почти вертикално. Има свое семейство от спътници, на които хората са дали красиви имена: Ариел, Титания, Миранда, Дездемона, Оберон и др.

​Нептун има блестяща синя атмосфера. И той като Юпитер има свое „око”. Пръстените му са много тесни. Има два известни спътника. Най–големият – Тритон, е с най–студена повърхност в Слънчевата система, въпреки че в пространството избухват огнени езици от газ. Собственото му въртене е в посока обратна на посоката на обиколка около Нептун.  

Плутон – последната известна планета, намираща се най–далече от Слънцето, е по–малка от нашата Луна. Повърхността на Плутон е много студена, а денонощието му е равно на малко повече от 6 земни. Годината му е много по–къса от нашата. Има една луна, на която сме дали име Харон.
През 2006 г. учените  обаче официално отписаха Плутон от списъка на планетите в Слънчевата система. С това броят на планетите в нея стана 8.

​...И тази красива и интересна слънчева система е една от многото звездни системи в галактиката, наречена Млечен път – нашата Галактика.

Звездите се раждат във вътрешността на гигантски облаци газ и прах, наречени мъглявина. Частиците на един облак се събират, групират и оформят звезди. Когато звездите се свият, те се нагорещяват и започват да произвеждат светлина и топлина, като нашето Слънце. Всяка звезда има свой енергиен запас и когато горивото и се изразходва, тя започва да се променя. Превръща се в червен гигант. По–късно,ако огромната звезда изчерпи горивото си прекалено бързо, тя ще избухне и ще се разпадне. Това явление се нарича раждане на свръхнова звезда. Свръхновите звезди изхвърлят облаци звезден материал в Космоса. Когато и центърът на ядрото на звездата избухне, се образува неутронна звезда. Тя е толкова плътна, че само лъжичка от материала и тежи милиарди тонове.
Други звезди, подобни на нашето Слънце, се свиват до размерите на малка планета и оформят бяло джудже. Белите джуджета са с много гъста и тежка концентрирана материя. В края на краищата това бяло джудже ще се превърне в студено, тъмно кълбо.
Освен мъглявини, в Космоса се наблюдават и звездни купове. Това са групи звезди, разположени близо една до друга в пространството. Такъв звезден куп е Плеядите.

Звездите са с различен цвят и някои светят по–ярко от други. Цветът на звездата зависи от нейната температура, възраст и плътност. Най–горещите звезди са бели. Малките, бледи звезди живеят по–дълго от ярките, защото изгарят горивото си по–бавно. Всяка звезда се променя много пъти и по много различни начини, води свой собствен живот във Вселената. Някои звезди са сини, други червени, трети – жълти.
Разстоянията между звездите и планетите в Космоса измерваме в светлинни години. Най–ярката звезда на нашето небе е Сириус от съзвездието Голямо куче. Тя се намира на около 9 светлинни  години от Земята. Всъщност, това не е една звезда, а звездна система, която египтяните са наблюдавали с изключително  внимание и уважение. Древните хора са разбирали, че животът на нашата планета е свързан с движението и промените на небесните тела. В африканското племе на догоните и до днес се разказват интересни легенди, свързани със Сириус.
​
Сириус е долу на снимката, а съзвездието Орион е вдясно.

А сега е време за видео изненади...

Всички сте майсторили фигурки от глина или пластелин и знаете, че след като сте изработили една фигура, около нея обикновено остават малки парченца, трохички и прашинки изсъхнал пластичен материал. Същото явление можем да наблюдаваме и в Космоса. При оформянето на планетите или след сблъсъка между космически тела, обикновено остават парченца, отломки звезден материал. Огромно количество частици твърда материя свободно се носи в безкрайното космическо пространство. Някои от тях се въртят в орбита около някоя планета и оформят пръстени или пък са привлечени от магнетизма на някоя звезда и оформят астероидни пояси. Има и други, свободно скитащи тела, наречени астероиди (малки планети). Първият открит астероид е наречен Церера и това се е случило през 1801 година.
А сега да поиграем на верижка – космическа верижка от думи. Какво са метеорите? Това са светлинни лъчи, предизвикани от метеороидите. А какво са метеороидите? Прах или скални късове, които се отчупват от кометите. Когато навлязат в атмосферата, те се нагорещяват до светене, подобно на парещи въгленчета или на жичката на запалена крушка. Някои метеороиди са каменни, а други – метални, трети пък са силно ронливи. Повечето от тях изгарят при навлизане във въздуха, но някои от тях достигат земята и падат, наричат се метеорити. Понякога се наблюдават цели метеоритни дъждове. Когато голям метеорит падне на земята, той образува кратер.
А какво са кометите? Те изглеждат като опашати звезди.  Всъщност са образувани от лед, прах и замръзнали газове. Те рядко могат да се наблюдават от Земята. Когато навлязат в Слънчевата система, ледът се стопява и образува опашка от струи газ и прах, които светят, защото отразяват светлината. Тази опашка обикновено се простира на милиони километри  разстояние. Красива гледка, нали? 

Ние, хората, сме мънички частици от един безкраен свят, който наричаме Вселена. За да си го представим и разберем, ние го ориентираме спрямо себе си в пространството и времето.Чертаем различни фигури, които наподобяват по форма заобикалящите ни предмети. Разполагаме ги в редица, колона, мрежа или лабиринт. За да начертаем една геометрична фигура, започваме от точка, която свързваме с друга точка и образуваме отсечка. Като съединим три отсечки по този начин,получаваме триъгълник – фигура с три ъгъла. От четири равни отсечки образуваме квадрат с четири равни прави ъгъла. 

Ако отсечките са с различна дължина, получаваме други четириъгълници. С много отсечки чертаем многоъгълници... Всички те са плоски, разположени на една равнина. С тяхна помощ обаче образуваме по–интересните, пространствени фигури. Те са релефни: кълбо, конус, пирамида, куб и още много други.

Благодарение на умението ни да работим с геометрични фигури, можем да строим сгради, превозни средства, мебели, машини, улици, градове, да опознаваме планетата, на която живеем, да летим в Космоса.

А сегааа - изненада!

И една песен:

Когато погледнем към небето, си мислим че то се намира над нас. Всъщност ние стъпваме по земята, но живеем в небето. Небето е както въздуха, който заобикаля Земята, така и огромното безвъздушно пространство, в което се движат стотици милиарди космически тела, едно от които е нашата Земя. Ние можем да живеем и се чувстваме добре, благодарение на гостоприемната атмосфера на родната ни планета. Атмосферата е въздушния слой, който обвива Земята. Въздухът представлява смес от различни газове, които ние не виждаме,но вдишваме, през които вървим или летим. Хората и другите земни обитатели, както и предметите, с които си служим, домовете, в които живеем, всичко около нас стои или се придържа близо до повърхността на Земята, защото се подчинява на закона за гравитацията. Благодарение на гравитацията всички обекти се притеглят към Земята като магнит и заемат определено място и форма. Ние дотолкова сме свикнали с това, че ни изглежда странно, когато видим космонавт да се носи в космическия си кораб, без да стъпва по земята.
 
Наблюдавана от Космоса, Земята ни изглежда синя, осеяна със спирално виещи се облаци, а под тях се очертават границите на континентите. Тя прилича на красиво, кристално кълбо със сини, бели, зелени и кафяви нишки, което бавно обикаля около Слънцето и се върти около своята невидима ос.

Ние, хората, живеем на Земята. Тя е планета от Слънчевата система.
Всички планети се въртят около нашето Слънце.
Нашата Луна е планета, която се върти около Земята. Тя е неин естествен спътник.
Най–голямата планета в Слънчевата система е Юпитер. Можем да я разпознаем по "окото".
Най–близо до нас е Венера. Сутрин, когато изгрява на хоризонта, я наричаме Зорница, а вечер – Вечерница.
Планети с пръстени в Слънчевата система са Сатурн, Уран, Юпитер, Нептун.
Планетите в  Слънчевата система са разположени така: най–близо до Слънцето е Меркурий, следват Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон.
Между Марс и Юпитер има астероиден пояс, образуван от множество малки космически тела, наречени астероиди.

​Хората от дълбока древност наблюдавали звездите и открили, че те наподобяват образи от техния свят. Така групирали звездите, които изгряват на небето по различно време от годината, в съзвездия. Най–лесно различими в нашето звездно небе са: Орион, Голямото куче, Малкото куче, Голямата мечка, Малката мечка, Плеяди и др.

Загледайте се в звездното небе. Представете си, че летите в междузвездното пространство. И летите, и летите, и летите... и няма край. Странно усещане, нали? То може да ви приближи до разбирането за безкрайност.
Всъщност Вселената е безкрайна. А освен това тя самата се състои от много вселени... И всички те пулсират от живот. Разнороден, интересен, странен, пъстър, невероятен живот! За него ние можем да съдим само по звездите, които виждаме с очите си, но това е една много малка част от невероятния разказ за звездите – разказ без начало и край, въпреки че на нас ни се иска да му поставим начало, при това доста бомбастично начало – Големият взрив. Това успокоява някак си нашето желание да познаваме и разбираме всичко. И ни дава отправна точка за теорията на нашето развитие, която наричаме „еволюция“.
​Един древен мислител е казал: „Аз знам, че нищо не знам!“. И е достигнал до този извод осъзнавайки, че колкото повече знаеш, толкова повече разбираш колко малко всъщност знаеш за света около себе си и колко много още имаш да учиш. Това е нещо като отправна точка за размисли на тема „Всезнание“. Звучи като „Вселена“, нали?